Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря20062018

Брой 120, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.69571 BGN1 GBP = 2.23031 BGN1 CHF = 1.70057 BGN
Back Вие сте тук:Начало България (2) България отбеляза 141 години от Априлското въстание

България отбеляза 141 години от Априлското въстание

В редица градове бяха организирани въз­с­тановки на събитията от 1876 г., които напом­ниха на цял свят, че бъл­гарите знаем, пом­ним и никога няма да заб­равим историята си

На 1-ви май,понеделник, Бъл­гария отбеляза 141 години от Април­с­кото въс­тание, превър­нало се в трагичен апотеоз на бъл­гар­с­ката борба за свобода и останало с кър­вави букви в историята ни. Основите на Април­с­кото въс­тание се полагат в град Гюр­гево, където на 11 ноем­ври 1875 година започва да заседава Гюр­гев­с­кият революционен комитет. Негов пред­седател е Стефан Стам­болов, а в със­тава му влизат още лич­ности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бен­ков­ски и други. За много кратък период е изгот­вен и планът за дейс­т­вие, според който бъл­гар­с­ките земи се раз­делят на пет революционни окръга — Тър­нов­ски ( с апос­тол Стефан Стам­болов), Сливен­ски (с апос­тол Иларион Драгос­тинов), Плов­див­ски (с апос­тол Панайот Волов) и Врачан­ски (с апос­тол Стоян Заимов). Пред­виденият пети, Софийски окръг, остава само в сферата на приказ­ките. Заседаващите се обединяват около три дати за избух­ване на въс­танието — 11 април, 1 май и 11 май. Най-широка и активна е под­готов­ката в ІV революционен окръг с главен апос­тол Панайот Волов, заменен по-късно от Георги Бен­ков­ски. За цен­тър е изб­рано Панагюрище. На 14.04.1876 г. в мес­т­ността Оборище се свиква Общо съб­рание, което гласува специални пъл­номощия на глав­ния апос­тол Георги Бен­ков­ски, а за дата на въс­танието е изб­ран първи май 1876 г. Въс­танието е предадено от Ненко Тер­зийски и започ­ват арести. Неджиб ага прис­тига в Коп­рив­щица от Плов­див на 19-ти април начело на конна полицейска група за да започне арес­тите на ръководителите на мес­т­ния революционен комитет. Тодор Каб­леш­ков заедно със своите сърат­ници напада конака, където се е установила тур­с­ката част. Каб­леш­ков изп­раща вед­нага след нападението бързо писмо до Панагюрище — Кър­вавото писмо, където са раз­положени ръководителите на IV революционен окръг. С пис­мото, което изп­раща и на други места, той призовава всички бъл­гари към пов­семес­тен бунт. Георги Бен­ков­ски обявява въс­танието в Панагюрище вед­нага след получаването на пис­мото. Въс­тават селата в Сред­ногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др. Тур­ците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. След­ващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е прев­зето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въс­таналите селища в района. Въс­танието в Родоп­с­ката област избухва на 21 април и продъл­жава повече от сед­мица. На 5 май Батак е покосен, жес­токо са избити жените и децата в цър­к­вата. На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможер­т­вата на Кочо Чес­тимен­ски, Спас Гинев и други мъже и тех­ните семейс­тва. В Тър­нов­ско въс­танието е обявено на 28 април. В селата Бяла Чер­ква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Пет­ров сфор­мират чета от около 200 души, която стига в Дрянов­с­кия манас­тир. Башибозук и редовна тур­ска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обг­ражда манас­тира и започва 9-дневната Дрянов­ска епопея. На деветата нощ въс­таниците щур­муват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Тър­ново. Раз­бити са и другите две чети — Габ­ров­с­ката на Цанко Дюс­табанов и Трев­нен­с­ката начело с Христо Пат­рев. Потушено е въс­танието и в Батошево, Кръвеник и Ново село. В Сливен­ски окръг няколко дни в Бал­кана дейс­тва четата на Стоил вой­вода, към която се присъединява и Иларион Драгос­тинов. Във Враца на 18 май е даден сиг­нал за въс­тание, но съзак­лят­ниците скоро се раз­п­ръс­к­ват поради своята малоб­рой­ност. Във въс­танието се включва и Ботевата чета от кораба „Радецки“ и Коз­лодуй до Врачан­с­кия бал­кан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениал­ният поет-революционер — воеводата Христо Ботев. На 16 май при Тут­ракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е раз­бита в района на Попово. Въс­танието е потушено с жес­токи кланета, издевател­с­тва и грабежи. За около един месец от 20 април до 20 май 1876 г. бун­тът е смазан нав­сякъде по Бъл­гар­ско. Съг­ласно източ­ници срещу въс­тан­ниците е била противопос­т­ваена армия от 20 000 редовен аскер и над 100 000 добре въоръжен башибузук. Опожарени са 80 селища, 200 са ограбени. Загиват и изчез­ват около 30 000 души, 3000 деца остават сираци. Съз­дадените след потушаване на въс­танието анкетни комисии не са регис­т­рирали нито една тур­ска жена и дете убити. Голяма част от водачите на въс­танието са избесени, малка част от тях доживяват до Освобож­дението.

Целта и резул­татът от въс­танието най-добре е оценена от Георги Бен­ков­ски, който на 2 май 1876 г. при изг­рев Слънце вижда горящото Панагюрище от връх Лесичец и е категоричен: „Моята цел е пос­тиг­ната. В сър­цето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога не ще заз­д­равее; вече никой няма да може да спре Русия да освободи България-нека тя да заповяда!“. Плам­налите пожари и кър­вавите реки в Бъл­гария предиз­вик­ват справед­ливо въз­мущение в Европа и Америка, а в Цариг­рад е свикана меж­дународна анкетна комисия. Велики лич­ности като Вик­тор Юго и Дос­тоев­ски издигат глас в защита на бъл­гарите. Светът обръща внимание на тях­ната саможер­тва и отдава своето уважение към Бъл­гария. Съз­дават се чуж­дес­т­ранни анкетни комисии с цел да раз­с­лед­ват на място изтъп­ленията на осман­с­ките турци. Всички чуж­дес­т­ранни анкетни комисии пот­вър­ж­дават съоб­щенията и раз­к­риват нови факти, свър­зани с извър­шените кланета, опожарявания, обири, отв­личания на млади жени, девойки и деца.

Извес­т­ният корес­пон­дент на вес­т­ник “Дейли екс­п­рес“ Мак­гахан започ­нал да пуб­ликува резул­татите от раз­с­лед­ванията на меж­дународ­ната анкетна комисия при цялос­т­ната му обиколка в Бъл­гар­ско, заедно с управ­ляващия рус­кото пос­л­с­тво в Одрин княз А. Церетелев и Юджин Скай­лер — генерален кон­сул на американ­с­кото посол­с­тво в Цариг­рад, корес­пон­дента на нем­ски вес­т­ник К.Шнайдер и бъл­гар­с­кия преводач П. Димит­ров. Пот­ресен от видяното Мак­гахан пише: „Има неща твърде ужасни, за да поз­волят как­вото и да е спокойно раз­с­лед­ване; неща тол­кова позорни, че окото отказва да ги гледа, умът да ги обсъжда“. Страшна и покър­тителна е била глед­ката, която те са видяли в Батак и много други места; „Нав­ред ужаси, ужаси и само ужаси“- зак­лючава очевидецът Мак­гахан.

Повече от 500 резолюции в под­к­репа на бъл­гар­с­кия народ били гласувани в Анг­лия, събирали се помощи. Протес­тни движения имало и във Фран­ция. Гениал­ният френ­ски писател Вик­тор Юго с прозор­лив далечен пог­лед в бъдещето заявява; „ Диваците, които вър­шат злодеяния са страшни, а цивилизациите, които ги оставят да вър­шат тия злодеяния са грозни.… Трябва да се тури край на империите, които убиват, да обуз­даем фанатизма и дес­потизма. Стига войни, убийс­тва и кланета“. Италиан­с­ката прог­ресивна общес­т­веност на митинги в защита на изс­т­радалия бъл­гар­ски народ също е изразила своето съчув­с­т­вие. Национал­ният водач и герой на Италия Джузепе Гарибалди в писмо от 10 октом­ври 1876 г. до бъл­гар­с­ките емиг­ранти в Букуре пише: “Италиян­с­кият народ има към вашия народ сим­патии, зас­лужени поради неговите злощас­тия и неговия героизъм. Аз скърбя, че не мога лично да учас­т­вам във ващите боеве. Пожелавам Ви пос­тоян­с­тво в светата ваша мисия“. Април­с­кото въс­тание има отз­вук и в Гер­мания, САЩ, Бел­гия, Швей­цария, Испания, Полша, дори и в Австро-Унгария, раз­дирана от остри вът­решни и вън­шни проб­леми, където са осъдени позор­ните дейс­т­вия на Великата порта. Голям интерес в Авс­т­роун­гария предиз­викали дейс­т­вията на Ботевата чета изпол­з­вала кораба “Радецки“ при тех­ния въоръжен поход в Бъл­гар­ско.

Едни от най-великите хора в тази епоха като Чарлз Дар­вин, Дос­тоев­ски, Тол­с­той, Оскар Уайлд и други изразят защитата си за бъл­гар­с­ката кауза. Тази световна реак­ция дава повод на Русия да се активизира за решаването на Източ­ния въп­рос и на 12 април 1877 г. тя обявява война на тур­с­ката империя.

Април­с­кото въс­тание през 1876 г. задъл­бочава Източ­ната криза, а неговият успех е в меж­дународ­ния му отз­вук, пос­тиг­нат с героизма на многохиляд­ните жер­тви.

Само една година след жес­токото потушаване на бунта Русия обявява война на Осман­с­ката империя, а на 3-ти март 1878 г. се под­писва Сан­с­тефан­с­кия мирен договор и на кар­тата на Европа вече същес­т­вува дър­жавата Бъл­гария.

В чест на годиш­нината от може би най-големия под­виг на бъл­гар­с­кия народ в много градове в цялата страна, като Панагюрище, Клисура, Батак, Перущица, бяха организирани въз­с­тановки на събитията от преди 141 години, които напом­ниха на цял свят, че бъл­гарите знаем, пом­ним и никога няма да заб­равим историята си.

България

Икономика

Култура

Спорт

Лудогорец срещу северноирландци в Шампионската лига

Лудогорец срещу север­ноир­лан­дци в Шам­пион­с­ката лига

Съперниците на ЦСКА, Левски и Славия ще станат известни днес

Лудогорец ще играе срещу пър­венеца на Северна Ирлан­дия Крусей­дърс в пър­вия квали…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Двуметрова торта от череши за празника на сладкия плод в Кюстендил

Двумет­рова торта от череши за праз­ника на слад­кия плод в Кюс­тен­дил

За единайста поредна година Община Кюс­тен­дил заедно с мес­т­ния Инс­титут по земеделие организират Праз­ник на черешата, който ще се със­тои на 2

Прочети още:

Loading...