Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря21112018

Брой 224, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.71249 BGN1 GBP = 2.19984 BGN1 CHF = 1.72654 BGN
Back Вие сте тук:Начало Бойна слава (2) Безсмъртният полк на България

Безсмъртният полк на България

Безсмъртният полк на България

Да си спомним за нашите сънародници, участвали във Втората световна война в състава на Съветската армия, в партизанското движение, в тила, в състава на Първа българска армия - за свободата на България, Европа и света от фашизма

Втората световна война беше голямо изпитание, не само за съветските народи, но и за българите, живеещи в Съветския съюз.Те са две основни групи: Едната — постоянно живеещи там, емигрирали по време на турското робство или останали още от по-стари времена. Тези хора участват във войната както всички съветски граждани и преживяват трагедията и величието на съветските народи. Другата група са временно живеещи в Съветския съюз, икономически и политически емигранти, учащи и други.

Когато на 22 юни 1941г. хитлеристка Германия вероломно напада Съветския съюз, почти всички те доброволно се явяват във военните комитети и се включват в армията за защита на съветската страна. Тези хора са твърде много, но се знаят имената на малцина. Те се срещат на бойната линия, те са в партизанските съединения в тила на врага, те са разузнавачи, те участват в подготовката на кадри за фронта, те са във военната промишленост, в медицинските отряди. Те вземат участие в организирането и в бойната дейност на партизанските части на антифашистката съпротива в България и в други европейски страни.

Ще посоча част от загиналите. В прославената дивизия на генерал Памфилов, край Москва, загиват Георги Атанасов, Огнян Найдов, летецът Илия Георгиев, Жорж Пашов. Лейтенант Камен Цанов, художник с обещаващо бъдеще, загива на Калининския фронт. Там загива и старши-сержант Слави Тимарев. Още в първите дни на войната доброволно се включва в защита на Москва 19-т годишният Асен Драганов, който по-късно загива в дълбокия тил на врага. В края на 1941 г. на фронта като началник щаб на дивизия загива полк. Лазар Иванов Попстефанов. В Ленинград полковник-инженер Живко Кръчмарски оглавява разузнаването в Първи партизански отряд, където на 7 февруари 1942г. загива. На Ленинградския фронт воюват и загиват зам.командира на батальон Борис Петров Бараков, полк.доц.д-р Тодор Луканов, началникът на топографско отделение на 22-а армия подполковник Илия Стойчев, Янаки Маслинков. В Сталинградската битка загива майор Димитър Бутански, командир на артилерийски дивизион. Подполковник Иван Атанасов Стоянов загива като командир на танков полк през 1945г. в източна Прусия.Капитан Димитър Стойчев, лейтенант Благой Касабов, старшина Иличов, старши-сержант Боян Банков загиват в защита на Сталинград.При отбраната на Одеса тежко е ранен Стоян Купенов, политкомисар на батальон.След излизане от болницата отново е на фронта и в боевете край Ростов-на-Дон загива.Тодор Иванов Карагочев, политкомисар на полк е убит в Донбас. Георги Кацаров загива в боевете при Виязва, а Янко Маслинков — при пробива на блокадата на Ленинград.Андрей Няголов е убит в боевете за Керченския полуостров. Владимир Тодоров Минков работи в научно-изследователски институт на Червената армия, умира през декември 1943г. Като специален кореспондент на вестник „Комсомолская Правда“ при партизаните с оръжие в ръка загива Лили Карастоянова. В източна Прусия, в началото на 1945г. загиват подполковник Иван Атанасов Стоянов — командир на полк, летеца Илия Георгиев Пунарджиев и други.

Във Великата отечествена война на Съветския съюз загива и майор Карло Шабански.От първия ден на войната е на фронта.Участва в боевете в защита на Москва като командир на батарея, в Сталинградската битка е командир на артилерийски дивизион, заедно с него изминава целия Донбас, форсира Днепър, взема участие в освобождението на Киев и Житомир. През 1944г. е началник на артилерията на 350-а гвардейска Житомировска дивизия, форсира река Висла в Полша и при Сандомир е убит.

Геройски загинали българи на фронта във Великата отечествена война има още много.

Голяма част от българите извървяват фронтовите пътища до победата на хитлерофашизма и японския милитаризъм. Те също са много. Михайл Антонов — полковник, дългогодишен секретар на народния комисар (министър) на отбраната на СССР маршал Климент Ворошилов. В годините на войната е заместник-началник на Главното автомобилно управление на Червената армия и умело съдейства за високата боеспособност на мотомеханизираните части на Червената армия на фронта.От 1 юли 1941г. до юли 1945г. съветската промишленост произвежда 205000 автомобили и влекачи. На фронта участват повече, и тези, които са произведени преди войната, трофейни и други. Необходимите гориво-смазочни материали за автомобилите на фронта са в огромно количество и със всичко това в трудните години на войната се занимава Михайл Антонов.

Петър Коларов — син на Васил Коларов, лекар. Участва във Великата отечествена война на СССР като началник на Санитарното управление на Транспортната авиация. Христо Янакиев Балиев — лекар, началник на Медицинската служба на Противовъздушната отбрана на Москва. Нейният многоброен личен състав геройски отразява пристъпите на вражеската авиация. Известно е, че за два месеца бойната авиация на фронта и Противовъздушната отбрана на столицата извършват 50 хил. полети и 23 тарана.

В системата на големите войскови щабове на Съветския съюз отговорни задачи изпълнява полковник Дяко Матеев Дяков.Той участва във войната от първия до последния ден. През месец септември 1941г. му е възложено заедно с полка, който командва, да осигурява свръзката на фронта с Върховното Главнокомандване. Най-напред е командир на свързочен полк на щаба на Западния фронт и осигурява свръзката на командващият генерал (бъдещ маршал на СССР) Конев. От октомври 1941г. полк.Дяков осигурява свръзката на генерал (също бъдещ маршал) Жуков с Върховното Главнокомандване.От началото на 1944г. е командир на свързочен полк към щаба на Първи Украйнски фронт с командващ армейски генерал Ватутин, а в края на август с.г. е изпратен в щаба на Трети Украйнски фронт и заедно с маршал Бирюзов на 12 септември 1944г. пристига в София.

По време на войната с особена задача е удостоен полк.Петър Павлов Панчевски. При започване на войната той е началник на инженерните войски на Сибирския военен окръг. След това командва инженерните войски на 5-а армия и в същото време е зам.командващ армията. През май 1942г. е назначен командир на група специални инженерни батальони за големи оперативни заграждения, в началото на юли 1943г. той е вече командир на 12-а щурмова инженерно-сапьорна бригада на Резерва на Върховното Главнокомандване (РВГК).Такъв остава до деня на победата. През септември 1944г. заедно с бригадата преминава през България.На 21 април 1945г. му е присвоено званието „генерал-майор“. Изключителен подвиг извършва бригадата при построяването на мост през Сиваш през ноември 1943г. За тази блестяща операция е награден със орден „Александър Невски“. За изпълнение на подобни сложни задачи, цялата бригада е награждавана четири пъти с ордени, 18 пъти получава поздравления от Върховното Главнокомандване и 18 пъти Москва салютира победните и действия.

Янко Митев Иванов — полковник от Съветската армия, участва от първия до последния ден на Великата отечествена война като командир на полк и командир на дивизия.

Щерю Атанасов при нахлуването на хитлеристите в Съветския съюз е в района на Измаил, където формира един от първите партизански отряди, след което участва в отбранителните боеве за Одеса.Към средата на месец юли 1941 г. е извикан в Москва за организиране подготовката и прехвърлянето на емигранти от различните страни в тила на фашистката армия в Германия, Италия, Унгария, Румъния, Финландия. През септември 1943 г. с група български политемигранти се приземява при югославските партизани и остава като представител на българските партизани във Върховния щаб на Югославската народоосвободителна армия. В последствие участва и във войната като помощник-командир на Първа Българска армия.

Великата отечествена война заварва Иван Винаров като преподавател във Военната академия „М. В. Фрунзе“. Възложена му е особено отговорна задача да сформира интернационален полк за защита на Москва. Христо Боев Петашев воюва за защита на Москва и участва в подготовката на групата българи, изпратени за нелегална работа в България. През февруари 1942 г. е демобилизиран и работи като отговорен редактор в издателството на чужди езици в Москва, което подготвя материали за военни нужди.

Павел Илиев Дечев започва войната от танкодрума край съветския град Лвов, участва в битката за Москва, където неговият танк е запален от немски снаряд и той получава първото си тежко раняване. След оздравяването Павел е на Ленинградския фронт и командва транспортен батальон, който пренася по леда на Ладожкото езеро храна за гладуващите ленинградчани и евакуира от обсаденият град деца и жени. След това получава назначение в 9-а танкова бригада, която води бойни действия за разкъсване блокадата на Ленинград. Така Павел воюва на Волжския фронт, Ленинградския фронт, Втори Прибалтийски фронт в боевете за Донбас, Запорожието, Днепропетровск и Кировград. Участва и в освобождаването на Варшава.

Атанас Михайлов участва във Великата отечествена война на Съветския съюз като зам.-командир на полк в органите на НКВД.

Юлий Димитров през юли 1941г. е доброволец в защита на Москва, участва в боевете при Смоленск, Вязма и на други места.

Август Христов Кабакчиев, авиоинженер завършил Военновъздушната академия „Жуковски“.В началото на войната е инженер в самолетостроителни заводи в Москва и Казан. От юли 1942г. започва неговият фронтови път, като инженер по ремонта на самолети в 274-а авиоационна дивизия на Калинския фронт. След това воюва на Брянския фронт.

Полина Антонова Недялкова е една от първите жени, завършили Военната академия за моторизация и механизация на Червената армия.На 21 срещу 22 юни 1941г. е помощник-дежурен в Бронетанковото управление в Министерството на отбраната на Съветския съюз и получава известието за нападение на хитлеристка Германия на СССР и започва да извиква офицерите от домовете им.По-нататък фронтовите пътища я водят през Румъния, Унгария, Австрия, Чехословакия към Берлин. През 1948г. се демобилизира от Съветската армия и се завръща в България. Тя е първата жена генерал в нашата армия.

Александър Карастоянов, като лейтенант участва в 63-и кавалерийски полк от първият ден на войната.Сражава се в обкръжение. От края на ноември 1942г. воюва в Сталинград като помощник-командир на оперативен отдел в 64-и кавалерийски корпус. Воюва и за освобождението на Румъния, Унгария и Полша.

Никола Христов Коджейков, със започване на войната получава звание „Военен техник — първи клас“ и е назначен за зам.-командир по техническата част на батальон на Западния фронт, след това воюва на Калининския и Брянския фронт и в боевете на Курската дъга.

Душко Кондов във Великата отечествена война участва като инженер на гвардейски полк в щурмовата авиация. Емил Степан Шахпазян завършва Ленинградското висше военноморско училище. Взема участие в боевете на Черноморския флот. След освобождаването на Херсон е назначен за преподавател в Херсонското военноморско училище.

Карло Христов Винаров като артилерийски офицер участва в тежките боеве за Орел, Белгород, Минск и Брянск.

Добрин Димитров в началото на 1942 г. се подготвя за работа в тила на противника и е изпратен в района на Витебск, а след това в други райони на Беларус. Петко Ганчев Кацаров е доброволец в Червената армия от първия ден на войната, в състава на войските на НКВД. На 7 ноември 1941 г. участва в историческият парад на Червения площад в Москва, откъдето направо се включва в бойните действия, помага и на партизаните в Югославия.

Бранимир Иванов Орманов от началото на войната е назначен помощник-командир на учебен кораб.От 1943г. е щурман в Тихоокеанския флот, а от 1944г. е преподавател във Висшето военноморско училище в Ленинград, по-късно в България е адмирал и командващ Военно-морските сили.

Стефан Петров Палазов в началото на Великата отечествена война е преподавател в катедра „Аеродинамика“ на Московския държавен университет.Участва в отбраната на Москва, след което завършва своето изобретение — товарен парашут със стратегическо предназначение.В края на 1941г. парашута влиза в експлоатация и е използван през цялото време на войната.

Алберт Николов. През 1941 и 1942г. зенитките на лейтенанта Николов защитават небето на Севастопол и Москва. След това като началник-щаб на полк той участва в противовъздушната отбрана на важните Северни пристанища Беломорск, Архангелск и други.

Георги Трифонов Ямаков. В началото на войната постъпва доброволец в Съветската армия, но понеже няма навършени 17 години го изпращат в обоза, след това се сражава като боец в състава на Одеската зенитна артилерийска бригада.

Значителен принос за разгрома на врага имат смелите съветски партизани, действали в тила на противника.Като такива воюват:

Д-р Вера Тодорова Павлова, през 1941 и 1942г. се сражава за Москва в състава на Доброволческата бригада, с особено предназначение. През 1943г. е изпратена в дълбокия тил в партизански отряд в района на Ровно за началник на санитарната служба, но участва непосредствено и в бойните операции на партизаните. След изпълнение на задачата отряда е върнат в Москва, но Вера остава в друг, по-малък партизански отряд в тила на противника. Пътят на отряда преминава през Украйна, Галиция, Бесарабия, Молдова, Карпатите, Унгария.

Вихра Атанасова воюва при Смоленск, Брянските гори отбранявайки Москва. Апостол Иванов Костов постъпва доброволец, участва в десанта на Керченския пролив и в боеве за Кримския бряг. Там е ранен.

Огромни са заслугите за победата във Великата отечествена война на онези, които подготвят офицерски кадри за фронта.През годините на войната са подготвени над 1 мил. 600 хил. офицери. Определен дял за това имат и българи.

Генерал Захари Симеонов Захариев, Герой на Съветския съюз от 1936 г. До войната е началник на Въздушното училище в гр.Тамбов, а от 1940г. е началник по бойната подготовка на учебните заведения на Съветския граждански въздушен флот. За периода 19401944г. учебните заведения, командвани от Захари Захариев подготвят повече от 20 хил. летци, които вземат активно участие във войната.Част от тях стават Герои на Съветския съюз.

Борис Радев Ганев през 19411943г. е началник на курсовете за висша летателна подготовка в гр.Минерални води, Кавказ и в гр.Ташкент. Иван Михайлов е началник на катедра в Артилерийското военно-техническо училище в Тамбов и началник на учебния отдел. Кирил Александров Кирилов по време на войната е командир на ескадрила за подготовка на летци за нуждите на фронта, която е дислоцирана в Карасук — Алтайски край.

Атанас Емануилов Атанасов до септември 1942 г. е член на Военния съвет на Северокавказкия фронт. Григор Филипов Попов по време на войната е директор на завод в Ленинград, а след това в южен Казахстан, в Одеска област и в Измаиловски район.

Витомир Петков Напетов по време на войната работи в ремонтна база в Москва, след това е офицер в танкова част в дълбокия тил. Димитър Добрев Димитров през цялата война работи като военен инженер във военен завод за нуждите на фронта. Тодор Атанасов Струмски, инженер, по време на войната е офицер, началник на авиоработилница в Ташкент и в Душанбе.

Сред тези имена са и Борис Живков Генчев, Димитър Стоянов Константинов, Йордан Тодоров Ялъмов, Асен Греков, Емил Халачев, Христофор Тенев, Никола Василев Коларов, Симеон Ангелов и още много българи.

Като медицински кадри в редовете на Съветската армия по време на войната работят: Здравко Василев Мицов — лекар във Военномедицинската академия, Август Маринов Милчев — началник на санаториум в Железноводск и началник на болница в Алма-Ата, където се лекуват ранени бойци от фронта. Лора Александрова Атанасова е лекар на батальон, а след това е в хирургическо отделение на евакуационна болница. Като лекари през Втората световна война, в Червената армия работят още Константин Ангелов Стоянов, Савка Господинова, Алберт Луканов и други.

Разузнавателна школа в Съветския съюз по време на войната завършват Елена Касабова, Иван Цивински, Чавдар Драгойчев, Гавраил Атанасов, Димитър Яначков, Любен Тодоров Ялъмов, Георги Славеев, Станко Марков Петков и други.

Твърде интересни са дейностите по време на войната на Георги Андрейчин и Никола Яблин. Яблин е разнузнавач, пряко свързан с Рихард Зорге, а Георги Андрейчин е личен познат на Чарли Чаплин и когато Чаплин събира голяма сума пари в помощ на Сталинград.

Част от българите със започване на Великата отечествена война се включват в група на генералния щаб на Съветската армия, която се подготвя за действие в тила на противника на територията на България (България е съюзник на Германия). Те имат задача да съдействат за разрастване на партизанското движение, да разстройват тила на противника, да революционизират личният състав на българската армия и го привличат на страната на съпротивата. Тези хора у нас са добре известни:

Стою Неделчев (Чочоолу) — офицер от Съветската армия, през 1943г. е командир на 5-а Въстаническа оперативна зона в България. Иван Маринов е лекар в Съветската армия, в България пристига през 1941 г., включва се активно в партизанското движение, става началник-щаб и политкомисар на 9-а Въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия. Кирил Видински участва в партизанското движение в България като зам.- командир на Въстаническа оперативна зона.

Там са и имената на Костадин Лагадинов, Вангел Мавров, Георги Димитров Огнянов, Борис Тончев, Петър Карагьозов, Драган Кортенски и други.

Друга група българи идват у нас през 1943г. Това са професионалните революционери Щерю Атанасов — полковник от Съветската армия, Иван Винаров — полковник от Съветската армия, Благой Иванов, Петко Кацаров, Димитър Гилин, Иван Пейчев, Радил Иванов, Димо Цървуланов, Илия Дечев, Кръстю Добрев и други. На съдебният процес 1942г., организиран от българското про-хитлеристко правителство, тези българи се защитават като бойци от Съветската армия.

У нас недостатъчно е оценена ролята на българите, работили по време на Втората световна война в системата на Третия интернационал, за организиране на особеният фронт против хитлеристката окупация — фронта на въоръжената съпротива, в завладените от хитлеристка Германия страни и територии. Тук работят Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров, Георги Дамянов, Вълко Червенков и стотици други.

С участието си във войната в състава на Трети Украйнски фронт на Червената армия, България, без да е приета в Антихитлеристката коалиция взема участие във войната против хитлеристка Германия в периода октомври 1944 г. — май 1945 година и затова на Парада на победата в Москва през юни 1945 г. в редицата на командващите армии на Трети украински фронт марширува и командващият Първа българска армия ген.полковник Владимир Стойчев. А всички военнослужещи получават съветски медали за участие във Великата отечествена война.

Всички българи воювали в редовете на Съветската армия воюват преди всичко за България, за нейното избавление от хитлеристка зависимост и имат съществен дял за предотвратяване на поредната национална катастрофа, защото анткифашистката съпротива и подвига на бойците от Отечествената война са единствената причина България да не бъде подредена в позорната редица на победените държави, съюзнички на Хитлер.

Всички тези хора — партизани, антифашисти, бойци от българската и от Съветската армия — се нареждат в достойните редици на безсмъртния полк.

полк. оз, проф. дин Марин Калонкин