Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет24012020

Брой 269, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.76392 BGN ↑ 1 GBP = 2.3161 BGN ↑ 1 CHF = 1.81819 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало Памет (2) Мил на майка, Никола! Своето сърце си изтръгнал...

Мил на майка, Никола! Своето сърце си изтръгнал...

Мил на майка, Никола! Своето сърце си изтръгнал...

Преди половин век от земния ни свят си отиде баба Елена,майката на българския поет Никола Вапцаров

Преди половин век, на 29 март 1969-а, на 87 години издъхва майката на поета Никола Вапцаров – Елена Вапцарова. След разстрела на първородния си син тя става известна из целия свят покрай обиколките, които прави у нас и по-света, за да разказва спомени и да проповядва за мир. За Банско обаче Елена си остава една по-начетена от другите жена, работлива и жалостива. И няма как да я помнят иначе, при положение че вече прехвърлила 70-те, тя стоически работи в ТКЗС-то, а когато вижда, че то не може да осигури препитание на съкооператорите, тегли всичките си пари от кръвнина и спестявания и ги изсипва на бюрото на председателя със заръката да ги раздава на „людето за насъщни нужди“.

Запазени са и две писма на баба Ленка до снаха й Бойка, свързани с получаването на Почетната награда на мира, дадена посмъртно на поета от Световния съвет на мира през 1952 г. от жури, в което участват Пабло Пикасо, Артур Лундквист, Жоржи Амаду. Архивните документи излизат на бял свят едва преди 10 години, когато вторият съпруг на Бойка – Николай Шивачев, ги дарява на музея в София по случай честванията на 100 години от рождението на Никола. В тях звучи автентичният глас на колоритната банскалийка, уникално съчетание на високата култура и обикновената жена, която приема посмъртната слава на сина си, облечена в банскалийската си дреха.

“Колко всички майки си приличат в света!

И сърцата им как са еднакви!

Иди потърси на Украйна в степта

и след туй провери в Киренайка… “

Н. Вапцаров

Името на Елена Вапцарова е намерило топъл пристан при имената на българските майки - героини :Тонка Обретенова, Гина Кунчева, Елисавета Измирлиева...

Майки, със сродни съдби...Синовете им, извървяли краткия си житейски път към една Голгота...към Светът на Свободата, Хармонията и Справдливостта.

На 29 март 1969 година Банско осъмва с вестта за смъртта на уважаваната и обичана баба Елена Вапцарова...

Приятели, ако посетите градчето под Пирин, отделете мъничко време и прекрачете прага на Вапцаровата къща - музей. Още в началото ще ви посрещнат два художествени образа : на Христос и Божията майка.

Не се учудвайте...тук им е мястото...два образа - два символа! Спасителят символизира съдбата на поета - герой. Анализът е излишен...А Богородица е символ на съдбата на поетовата майка. Няма по-голямо нещастие за една майка, да дочака смъртта на своето дете, да остане жива след него и тя да разказва спомени...

За мъдрата и интелигентна Елена Вапцарова един кратък разказ не може да обхване всичко...В ранното детство трите й деца заживяват с поднесените от нея приказни сюжети от библията, от произведенията на българските класици Ботев, Вазов и Яворов, на руските -Лермонтов, Горки и Пушкин...Малкият Никола с трепет очаква вечерите край огнището, за да чуе поредните “приказки“ за Фауст на Гьоте, за Стършел на Етел Войнич и Хамлет на Шекспир...Нали е ясно, че само високообразован човек като Елена Вапцарова може да се справи с такова възпитание на децата...Още като госпожица Елена Везьова учи в американски колеж в Самоков, учителства във Велюса-Струмишко, Елешница-Разложко и Банско.

Известна е участта на двете велики личности...

Никола не живее в Банско, но връзката между майка и син е силна и желана. Когато през 1940 г. поетът издава „Моторни песни”, мнението на Елена е особено важно и ценно. Едно от най-искрените посвещения е отразено в картичка: „И я книга написах, мамо, а тебе те нема да кажеш аресова ле те, или не дрънка ни колко лугна в кал”. Няма по-мило и нежно писмо от това да използваш колоритното банско наречие, останало в спомените от мама! В нощта след разстрела на Никола покрусената майка чете стихове на Смирненски и осъмва с прозрението: „Какво по-божествено щастие от бляна да бъдеш човек! Да вкусиш светото причастие и тръгнеш с братско участие с тълпите на новия свет!”. А в Банско загриженият дядо Йоше Агов я утешава с думите: „Не плачи, Ленко! Един ден Банско ше се превърне в български Йерусалим, а вашият дом – в Божи гроб и хора от всички страни ще идват на поклонение”. След гибелта на Никола майката заживява с обичта и уважението на почитателите на поета по целия свят. През 1953 г. у нас са организирани тържества за връчването на Почетната награда за мир, присъдена посмъртно на Вапцаров. Притеснени, близките на Елена се суетят около нея и се опитват да я посъветват какво да каже. Недвусмислено тя отхвърля всякаква помощ: „Аз чужди думи в моята уста няма да сложа!“. И говори само като майка.

Мъката си превръща във воля за живот и пътува у нас и в чужбина, за да разказва спомени. Това я свързва с много известни личности. Остава обичана и почитана от поколенията, заедно с Никола... А обичта също е безсмъртие!

Нейни гости в дома й в Банско са Любов Космодемянская, Густа, съпруга на чехословашкия герой Юлиус Фучик, Долорес Ибарури, известната испанска радетелка, оглавила международното движение на борбата за мир „Ла Пасионария“. Както стиховете на Никола, така и писмата на майката кръстосват земното кълбо: до Марио де Микеле и Салваторе Квазимодо от Италия, Пиер Гамара и Луи Арагон – Франция, Питер Темпест – Англия, Янис Рицос – Гърция, Лев Ошанин и Рима Казакова от СССР... Те посвещават свои творби на нея и великия й син.

След гибелта на Никола майката заживява с обичта и уважението на почитателите на поета по целия свят. До края на живота си тя не престава да вярва в смисъла от саможертвата, в справедливостта на мечтите, в правотата на думите на сина й. Малко преди разстрела тя чува утешителната заръка:

“Не плачи мамо, житното зърно докато не се зарови в земята, не дава плод. Така от моята кръв ще се родят нови хиляди борци за човешка справедливост. Не плачи, но ако е нужно и ти направи същото...“ Майка и син в неразривна обич и болка, заради живота. Заради самият живот, може да се прекрачат границите му. И как да не повярваме и ние в истинността на тези думи!!!

В лек унес, с дълбок, но разбираем шепот устните й мълвят спомен...

- Знаеш ли, мамо, знаеш ли за старицата Изергил и смелия и горд красавец Данко. Когато един ден светлината угасне и на земята настъпи пълен мрак Данко със светеща сила и жив огън в очите излиза напред, ръзкъсва гърдите си, изважда светещото си сърце, за да покаже пътя на хората.

- Мил на майка, Никола! Своето сърце си изтръгнал...

“Ще мине твойта кръв във мойта и после в цялата земя!“

Гълъбица ТОДЕВА,

Екскурзовод в музеен комплекс Банско

ДВЕ ПИСМА

Банско, 3 януари 1953 г.

Мила Бойко,

Отдавна очаквах от тебе писмо, за да споделиме тъжната радост за високата международна Николова награда. Има и национална, но тази международна си ме саалам (б.р. – от турски – здраво) разтресе и досега съм в почуда как така, не е ли това много за този скромняк, дето един път ме пита за книжката си („Моторни песни“) „убава ли е, или дрънка ни колко лугне в кал“. И как мислиш ти, нашият ли български национален комитет да е навил таа работа да стане така? Ако това е така, това ке е справедливо. Колкото за тържественото връчване на наградата, ако има такова, ще следим и в край земя да е, пак ке идем. Очаквах да те чуя от София вместо от Москва, нали викаше да си дойдеш за зимата. Как я караш там, посвикна ли? Как се справяш със студа? А другарят ти по ли е як от тебе на студеното?

Да ти кажа новина: Райна се ожени в Благоевград за Гьорче Марков, директора на затвора. Сега след два-три дена ке замине с децата. Елка е вече там, живее у Борисови. Марков си остави жената, та взема Райна. Как ти се чини тебе таа работа, ке излезе ли трайна?

Много и сърдечни поздрави на всички и от Райна, и от децата.

Банско, 27 януари 1953 г.

Мила Бойко,

Скоро ти писвах, но сега се наложи пак да ти пиша и искам да ми отговориш право. Я те питам тебе нали от питане зарар нема, па и уста кирия не проси. Ако ти вземеш хонорар там от книгата Николова, може ли ти да вземеш целия хонорар, а я да взема тува цялата награда. Н. К. (Националният комитет) за мира ме питат и казват, че може да стане такова разменение помежду ни, но требва ти да кажеш какъв е реда там. Що правиш, добре ли си със здравето, по ли те хвана авата веке? Нали викаше да си дойдеш тува да си зимуваш. Много здраве на другаря ти, а и на тебе.

На 10 декември 2019 г. приложението „Патриот” на в. „Земя” ще отбележи 110-та годишнина от рождението на Никола Вапцаров, награден с Почетната награда на мира, дадена посмъртно на поета от Световния съвет на мира през 1952 г.