Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Вт20102020

Брой 201, Година XXXI

Back Вие сте тук:Начало Икономика (2) Проф. Христина Вучева: Целият народ плаща цената на дълга

Проф. Христина Вучева: Целият народ плаща цената на дълга

Проф. Христина Вучева: Целият народ плаща цената на дълга

Само преди няколко месеца министър-председателят твър­деше, че въп­реки новата ситуация с пан­демията, не се налага да се вземат нови заеми, защото имаме фис­кален резерв около 9 млрд. лв. Ще започна този анализ с цитат от г-н Кирил Ананиев. “Във втор­ник, 15 сеп­тем­ври, пос­тиг­нахме изк­лючителен успех при класирането на пър­вата ни вън­шна емисия от 2016 г. насам“. Така нашият финан­сов минис­тър оценява вземането на заем от меж­дународ­ните пазари — 10-годишна емисия за 2,5 млрд. лв. и емисия за същата сума, но за 30 години. Не е трудно да се докаже, че това е твърде пресилена и невярна оценка, ако се държи на бъл­гар­с­кия общес­т­вен интерес. Първо, дори и да сме убедени, че е наложително да потър­сим такава сума за нови заеми, то не е дос­татъчно ясно, защо трябва да ходим на меж­дународ­ния пазар. Такава сума би била пласирана твърде лесно и много по-полезно на нашия вът­решен пазар. Винаги е по-добре да дъл­жим „на самите себе си“, откол­кото на вън­шни купувачи. В икономически план в този момент, когато нашите финан­сови инс­титуции — банки, зас­т­рахователни ком­пании, пен­сионни и други фон­дове — се нуж­даят от сигурни и относително добри финан­сови вложения и когато, въп­реки нис­ките лихви, няма особен интерес към кредитиране на фир­мите — емитирането на вът­решен заем би решило много повече наши икономически проб­леми в мак­роикономически аспект. Второ, за нас е от значение да не увеличаваме плащанията навън в евро с оглед изис­к­ванията на валут­ния борд, особено ако имаме пред­вид очер­таващия се спад на износа. Това, с което се хвалим през пос­лед­ните години — фис­кал­ната стабил­ност — се дължи на валут­ния борд и фак­тът, че нашата парична емисия се основава на валут­ните ни резерви, а не на дис­к­рецията на цен­т­рал­ната банка за преценка на емитираните пари. Трето, как и защо се появи необ­ходимостта от нов дълг, след като само преди няколко месеца министър-председателят твър­деше, че въп­реки новата ситуация с пан­демията, не се налага да се вземат нови заеми, защото имаме фис­кален резерв около 9 млрд. лв. Може само да се съжалява, че нито критиките за отсъс­т­вие на ефек­тив­ност при хар­ченето на бюджет­ните пари, нито протес­тите на хората, които продъл­жават повече от два месеца, промениха нещо в под­хода при управ­лението на бюджета на страната ни. То продъл­жава да е неясно и еднолично. В това отношение дейс­т­вията на политическа пар­тия ГЕРБ са пос­ледователни. Те никога не обяс­няват и не отчитат значител­ното отк­лонение на бюджетни ресурси за цели, които не са пред­видени в дър­жав­ния бюджет. Ще припом­ним някои факти от пред­ход­ните години на нас­тоящето управ­ление, както и пос­тоянно пов­таряната ман­тра, че те намалили дълга, който бил нарас­нал при пред­ход­ните управ­ления. Когато ГЕРБ идва на власт дър­жав­ният дълг отнесен към БВП е 13.7%. Това са данни от официал­ната наша статис­тика към края на 2009 г. През след­ващите години дъл­гът расте, за да дос­тигне през 2016 г. — 27.8 %. Все пак към края на 2019 г. дър­жав­ния дълг е около 20 %. Това е един от най-ниските проценти в ЕС. Цената обаче за това със­тояние се плаща от целия народ, който получава изк­лючително ниско качес­тво на общес­т­вени услуги в областта на социал­ната сфера. Вместо да се потър­сят причините се премина към приемане на нов закон за социал­ните услуги. В него ръководна роля имат чес­т­ните пред­п­риятия, които ще пред­лагат такива услуги. Резул­татът, който ще видим още при със­тавяне на Бюджет 2021 ще бъде значително раз­хищение на парите в тази сфера в интерес на обособени групи, вместо в интерес на общес­т­вото. Установи се трайна тен­ден­ция за неп­равилно планиране на капиталови раз­ходи в дър­жав­ния бюджет, които се изпол­з­ват като резерв за текущо раз­мес­т­ване на парите за цели, които са далеч от пред­виденото и които осигуряват под­ходяща за коруп­ция среда. Отсъс­тва как­вато и да е инфор­мация как се регулират раз­четите между фис­кал­ния резерв и т.н. цен­т­рален бюджет. Това става въз­можно и поради недос­татъч­ната прециз­ност на законовите раз­поредби в ЗПФ, който определя твърде неясно какво е пред­наз­начението и какъв е кон­т­ролът спрямо цен­т­рал­ния бюджет. Същес­т­вува много старо и прилагано нав­сякъде правило, че ежегодно пред­виж­даният дълг в Закона за бюджета отговаря на дефицита, който се планира и евен­туално на падежирани плащания на стари дъл­гове. Това не се спазва у нас, но и не се комен­тира от народ­ните пред­с­тавители при приемането на закона за бюджета. Пъл­ното пренеб­рег­ване на пред­видената законова процедура за обсъж­дане ежегодно в пленарна зала на Народ­ното съб­рание на изпъл­нението на Закона за бюджета за съот­вет­ната година, също доп­ринася много за цялата бър­котия около бюджет­ния процес у нас, както и при прецен­ката на необ­ходимостта от нов дълг. Това се прави тол­кова дълго и пос­ледователно, че вече отсъс­тва как­вото и да е поз­нание в общес­т­вото за значимостта на обсъж­дането на изпъл­нението на бюджета. Ето защо не приемам за основателно казаното от минис­търа на финан­сите по повод на новата емисия от дър­жавни облигации на Бъл­гария на вън­ш­ните пазари. Вероятно някои ще въз­рази, че след като така бързо се пласират книжата, не са верни моите раз­съж­дения. Нека да се има пред­вид, че интересът на тези, които купуват дълга се определя от тех­ния интерес. В момента светът е препъл­нен с пари, които тър­сят някакъв доход. При нулевите лихви и при налагащото се продъл­жаване на парич­ната политика на ФЕД, ЕЦБ и другите големи банки намирам под­хода на ЕЦБ за под­ходящ и необ­ходим. Пласирането на дъл­гови облигации не е трудно и то особено от страни, при които бюджет­ните раз­ходи са едва 35% към БВП при средно за европейс­ките страни около 50%. Посоченото не трябва да се раз­бира като отричане на вземане на заеми от страната ни. Имаше такава мода във финан­совата наука и прак­тика през 90-те години на ХХ век и до 2010 г. Аз не съм я под­дър­жала никога. Рад­вам се, че тези увлечения отминаха. Но ще се рад­вам много повече, ако у нас се раз­бере, че в бюджет­ната сфера и управ­лението на дълга приказ­ката за вър­ховен­с­т­вото на закона е много, много същес­т­вена.


Хрис­тина Вучева е док­тор по икономика и професор по финанси. Тя е бивш минис­тър на финан­сите в пър­вото служебно правител­с­тво /19941995 г./. Анализът е написан специално за Аген­ция БГНЕС.

България

Култура

Спорт

Устатият Краев остана резерва

Устатият Краев остана резерва

Националът Божидар Краев, който в пос­лед­ните дни прикова вниманието с гръмки изказ­вания за своята класа, остана само зрител на победа на Мид…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие