Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед29112020

Брой 229, Година XXXI

Back Вие сте тук:Начало Икономика (2) Защо ядем домати от Полша и чесън от Китай?

Защо ядем домати от Полша и чесън от Китай?

Защо ядем домати от Полша и чесън от Китай?

От общо около 20 000 фирми, заети в сферата на селското, рибното и горското стопанство, работят в условия на тотална несигурност

Бойко Сачан­ски За да си отговорим на този въп­рос, трябва отк­ровено да опишем със­тоянието на бъл­гар­с­кото сел­ско стопан­с­тво. От общо около 20 000 фирми, заети в сферата на сел­с­кото, риб­ното и гор­с­кото стопан­с­тво, приб­лизително 30% попадат в категорията „мик­роп­ред­п­риятия“, 70% са малки и средни пред­п­риятия и под 1%, или само десетина пред­п­риятия, могат да се определят като големи. Прак­тически всички микро-, както и голяма част от мал­ките пред­п­риятия, работят в условия на тотална несигур­ност. Много от тях нямат дос­тъп до финан­сови сред­с­тва за раз­ширяване и модер­низиране на произ­вод­с­т­вото си, а много често дори за пок­риване на текущите си раз­ходи. Най-сериозен обаче е проб­лемът с реализацията на готовата продук­ция. Често се стига до похабяване и изх­вър­ляне на произ­ведените с много труд и лични сред­с­тва хранителни продукти. Това не е нова ситуация заради коронавируса, а пер­манен­тно със­тояние за пос­лед­ните 30 години. Във всички мар­кетин­гови изс­лед­вания, които поз­навам, бъл­гар­с­кият пот­ребител категорично заявява, че пред­почита храните родно произ­вод­с­тво. На прак­тика обаче се случва друго. Най-често заради по-ниската цена, но нерядко и заради по-добрия вън­шен вид бъл­гаринът избира внос­ния продукт. „Утре на бор­сата ще взема само от гръц­ките. Нашите, макар по-вкусни, са дребни, неуг­ледни и не ги купуват“ — подобно отк­ровение, споделено на висок глас от ядосана продавачка на сер­гия с прас­кови, може да чуете на отк­рития пазар. Дори най-големите бъл­гар­ски произ­водители не са в със­тояние да пок­рият тър­сеното на пазара количес­тво на някои храни. Нашата кол­басар­ска индус­т­рия нап­ример работи почти изцяло с вносно свин­ско и телешко месо. Ако някоя голяма тър­гов­ска верига в Бъл­гария реши да нап­рави едносед­мична промоция на прясно свин­ско месо от една мус­кулна група — все едно врат, бут или плешка, заради отс­тъп­ката от 2025% тър­сенето нарас­тва значително и дори с ком­бинирани дос­тавки от най-големите бъл­гар­ски произ­водители не могат да бъдат осигурени необ­ходимите няколко десетки тона. Звучи невероятно, но в рам­ките на една сед­мица в Бъл­гария не могат да се намерят два ТИР-а свин­ски бут и се прибягва до внос от Гер­мания, Испания, Дания или друга страна. Няма да се впус­кам в описание и анализ на причините как и защо се е стиг­нало до това положение. По-важно е да се намери изход от него. От голяма помощ в това отношение може да ни бъде европейс­кият опит за под­помагане на мес­т­ните дребни сел­с­кос­топан­ски произ­водители. Но кой би имал интерес, а и въз­мож­ности за това? Общес­т­веният сек­тор е най-добре позициониран да води пар­т­ньор­с­тва на мес­тни сел­с­кос­топан­ски произ­водители с раз­лични сдружения и да им придаде стратегически харак­тер, осигурявайки общи ползи за региона. Това е така, защото регионал­ните и национал­ните власти са пър­вичен източ­ник на инфор­мация, могат да „напас­ват“ законодател­ните кон­т­роли, да осигуряват дос­тъп до големи пот­ребител­ски групи и в крайна сметка да са гарант в тези пар­т­ньор­с­тва. Освен това тематич­ните под­п­рог­рами в рам­ките на национал­ните Прог­рами за раз­витие на сел­с­ките райони получават по-голямо кофинан­сиране от Европейс­кия фонд за сел­с­кос­топан­ско раз­витие (EAFRD). Много полезни в предос­тавянето на без­въз­мез­дни или ценово изгодни услуги биха могли да бъдат универ­ситетите и други научни и изс­ледовател­ски цен­т­рове, зем­лячески организации и раз­бира се, общините. Прак­тически всички микро-, малки и средни пред­п­риятия изпит­ват недос­тиг на съв­ременно know-how и високок­валифицирани специалисти. Те нямат финан­сов ресурс да наемат вън­шни фирми нап­ример за раз­работ­ване на схеми за т. нар. box/basket delivery, съз­даване на плат­форми за online продажби, провеж­дане на обучения по дис­т­рибуция, мар­кетинг и CRM, изработ­ване на оптимални мар­ш­рути и т. н. Освен пряката помощ към произ­водителите, много важно е и запоз­наването не само на децата, но и на въз­рас­т­ните с пол­зите от раз­витието на мес­т­ното сел­с­кос­топан­ско произ­вод­с­тво. Организирането на опознавателно-възпитателни кур­сове по тази тема е типично поле за изява на подобни организации. Мес­т­ният биз­нес също трябва да осъз­нае своята заин­тересованост от раз­витието на мал­ките мес­тни произ­водители на храни. Хотелиерите, рес­торан­тьор­с­т­вото и редица други отрасли са силно зависими от прив­личането на туристи в тех­ния район, а високото качес­тво и уникал­ният харак­тер на мес­т­ните храни могат да изиг­раят решаваща роля за това. Ако гост в един малък бъл­гар­ски град или село попита къде може да хапне вкусно, в най-добрия случай ще му кажат „Еди-къде си има хубава скара“. Трудно може да се намери мес­тен рес­торант, който активно пред­лага мес­тен специалитет, пригот­вен по специално съз­дадена рецепта само от локални продукти. Няма и турис­тически фирми, които пред­лагат турове до фер­мите с покупка на място на продукти, да не говорим за изг­раж­дане и под­дър­жане на инф­рас­т­рук­тура в отдалечените райони. За осъщес­т­вяването на подобни пар­т­ньор­с­тва на мес­т­ните произ­водители на храни с дър­жава, общини, общес­т­вени организации и биз­нес трябва да се работи в две нап­рав­ления. Първо, да се осигури на мал­ките сел­с­кос­топан­ски произ­водители закупуване или наем при изгодни условия на необ­ходимото им оборуд­ване, както и кон­сул­тации за по-ефективна организация на произ­вод­с­т­вото и продаж­бите. Тези дей­ности могат да се поемат от раз­лични организации — фон­дации, сдружения, тър­гов­ски дружес­тва или дори под­раз­деления на същес­т­вуваща общин­ска, бран­шова или друга струк­тура. Подобни пар­т­ньор­с­тва ще помог­нат да се избегне намесата на излишни пос­ред­ници при реализацията на регионал­ните продукти. Обик­новено в дефинициите за регионален продукт се акцен­тира на раз­с­тоянието между точ­ките на произ­вод­с­тво и пот­реб­ление. Много по-важно обаче е изг­раж­дането на къса верига на снаб­дяване (short supply chain), включ­ваща минимален брой пос­ред­ници — най-добре само един. Инициативата за сък­ращаване на веригата на снаб­дяване не трябва да се оставя само на сел­с­кос­топан­ски произ­водители, защото те често нямат дос­татъчно висока пред­п­риемаческа кул­тура и не знаят какви въз­мож­ности същес­т­вуват за реализацията на тех­ните продукти. Един фер­мер трудно ще дойде сам до идеята да раз­положи в близ­кия град автомат на самооб­с­луж­ване (vending machine) за продажба на неговите пресни продукти. Още по-малко вероятно е фер­мерът да произ­веде атрак­тивно бран­диран щанд или да си купи специализирана каравана, от които да продава. Наличието на история зад продукта, която да добавя стой­ност към покуп­ката и да съз­дава лоял­ност, е изк­лючително важен елемент от харак­терис­тиката на един регионален продукт. Ясно е, че едно мик­роп­ред­п­риятие с 34-ма заети трудно ще съз­даде и лан­сира атрак­тивно историята на своя продукт. Стана дума вече, че мал­ките пред­п­риятия имат нужда и от редица услуги, свър­зани с мар­кетинг, обучение на пер­сонала, осъщес­т­вяване на ветеринарно-санитарен кон­т­рол, дос­тъп до нови тех­нологии и др. Дреб­ните сел­с­кос­топан­ски произ­водители трудно биха се организирали сами и за осъщес­т­вяването на т. нар. колек­тивни дирек­тни продажби — нап­ример съв­мес­тен кетъринг за общес­т­вени организации, общ уеб­сайт на няколко произ­водители, провеж­дане на регионален фес­тивал, съз­даване на съв­мес­тен магазин, където няколко фер­мери пред­лагат продук­цията си. Общес­т­вени и биз­нес организации трябва активно да пред­лагат подобни услуги, без да тър­сят момен­тна печалба, а да се задоволяват с пок­риване на раз­ходите си. Положител­ните ефекти за тях ще дой­дат от общото раз­витие на региона. Второто нап­рав­ление е свър­зано с изг­раж­дането на един общ национален бранд за всички регионални хранителни продукти. Аз лично съм инс­пириран от примера на Италия в това отношение. В резул­тат на проуч­ване, доказало огром­ната притегателна сила на мар­ката Made in Italy, Кон­федерацията на италиан­с­ките фер­мери Coldiretti съз­дава кон­цеп­цията Campagna Amica, която се реализира с помощта на едноименна фон­дация. Името служи като гаран­ция за качес­т­вото и автен­тич­ността на пред­лаганите храни и цели да под­помага не само сел­с­кото стопан­с­тво, но и сел­с­кия туризъм и опаз­ването на окол­ната среда в Италия. Огромно раз­нооб­разие храни и напитки от над 10 000 италиан­ски ферми и кооперативи от раз­лични райони се пред­лагат под общо лого в над 1000 фер­мер­ски пазара, 500 рес­торанта и 200 магазина Campagna Amica в цяла Италия. С цел събиране и тран­с­пор­тиране на продук­тите до магазините Campagna Amica е съз­дадена CAI (Agricultural Associations of Italy). Така един произ­водител от Сицилия може да продава пор­токалите си в магазин на Campagna Amica в Милано, без физически да присъс­тва там, но механиз­мът и приходите за него са като при дирек­т­ната продажба на един фер­мер­ски пазар. Наличието на подобна национална марка, гаран­тираща качес­т­вени и пресни регионални продукти, значително ще облекчи дър­жавата и общес­т­вения сек­тор в усилията му да под­помогне мес­т­ните дребни произ­водители. Така нап­ример раз­поредба на общин­с­ките власти на Рим изис­ква между кон­сумацията и берит­бата на прес­ните плодове и зелен­чуци, изпол­з­вани в училищ­ните кухни в града, да са минали не повече от 3 дни. Бъл­гария има отлични традиции в произ­вод­с­т­вото на вино и редица хранителни продукти, а нашата почва ражда най-вкусните плодове и зелен­чуци. Доверието на бъл­гарите в мар­ката „Произ­ведено в Бъл­гария“ е аналогично на привър­заността на италиан­ците към тех­ните храни и напитки. Затова съз­даването на една национална марка за тър­говия с бъл­гар­ски регионални хранителни продукти, под­к­репена от дър­жавата и общес­т­вения сек­тор, е обречено на успех. Изкушавам се да дам още два примера. Гер­ман­с­ката провин­ция Баден-Вюртенберг стар­тира мащабна кам­пания за под­помагане на сел­с­кос­топан­с­ките произ­водители под над­с­лов Wir versorgen unser Land (Ние снабдяваме/изхранваме нашата страна). Същес­т­вен елемент от нея е лого с текст: Natuerlich. Von daheim (Естес­т­вено. От нашия край). То е раз­работено в раз­лични варианти и се предос­тавя на мес­т­ните произ­водители без­п­латно срещу под­пис­ване на общи тър­гов­ски условия. Раз­работени са без­п­латни мобилни приложения за тър­сене на регионални продукти, регионални промоции, фес­тивали, дегус­тации и т. н. Кам­панията не просто под­чер­тава високото качес­тво на мес­т­ните хранителни продукти, а ангажира клиен­тите с каузата да запазят страната си и сел­с­кото й стопан­с­тво такива, как­вито ги поз­нават и обичат. Авс­т­рийс­ката сел­с­кос­топан­ска камара е регис­т­рирала лого и марка Gutes vom Bauernhof (Добро от сел­с­кия двор). Чрез лицен­зионен договор те се предос­тавят на добри и строго кон­т­ролирани пред­п­риятия за произ­вод­с­тво на сел­с­кос­топан­ска продук­ция. Тази кон­цеп­ция за дирек­тно мар­кетиране е съз­дадена в сът­руд­ничес­тво с екс­перти на Минис­тер­с­т­вото на храните и пред­с­тавители на раз­лични пот­ребител­ски и специализирани организации и в нея учас­т­ват над 1700 пред­п­риятия. В зак­лючение бих искал да обобщя: 1. Зав­ръщането на род­ните хранителни продукти на нашата трапеза е пряко свър­зано с нарас­т­ването на дела на дреб­ните мес­тни сел­с­кос­топан­ски произ­водители в общото пот­реб­ление на храни в Бъл­гария. 2. Мал­ките мес­тни произ­водители на пресни храни се нуж­даят от сериозна под­к­репа, за да бъдат кон­курен­тос­пособни. Тази под­к­репа трябва да дойде от обединените усилия на дър­жавата, общините, раз­лични общес­т­вени организации и мес­т­ния биз­нес. 3. Ролята на дър­жавата и общините в подобни пар­т­ньор­с­тва е сериозна не само заради въз­мож­нос­тите за раз­п­ределяне на сред­с­т­вата от бюджета и европейс­ките фон­дове. Съз­даването на единна национална марка, запоз­наването на хората от всички въз­расти и социални слоеве с предим­с­т­вата на регионал­ните продукти и „кул­тивирането“ на едно по-отговорно отношение на всички нас като пот­ребители към бъл­гар­с­кия сел­с­кос­топан­ски пот­ребител е задача, която е невъз­можно да бъде осъщес­т­вена, от който и да е самос­тоятелно работещ стопан­ски агент. Една по-активна и забележима под­к­репа на дреб­ния биз­нес в сел­с­кото стопан­с­тво ще събуди и негативни реак­ции. Не е трудно да се пред­види от страна на кого. Именно затова е важно наличието на политическа воля у управ­ляващите за осъщес­т­вяването на подобна политика. В момента особено актуална е темата за необ­ходимостта от рес­тарт на сис­темата. Вероятно в пред­с­тоящите си предиз­борни кам­пании всички политици ще заявят, че като дой­дат на власт, няма да робуват на пар­тийни прис­т­рас­тия и лични интереси в управ­лението на поверената им дър­жавна админис­т­рация. Ян Енг­лерт, дирек­тор на Народ­ния театър на Полша (по-известен в Бъл­гария като отец Йередия от филма „Осъдени души“), заяви неот­давна пред „Панорама“: „Не ме интересува дали някой е ляв или десен, а дали е под­лец или чес­тен. Дали играе чисто: поч­тено или непоч­тено“. Убеден съм, че г-н Енг­лерт спазва този прин­цип в поверения му театър. Надявам се, че и нашите политици ще осъз­наят стратегичес­кото значение и високата „въз­в­ръщаемост“ на политиката за реално под­помагане на дреб­ните сел­с­кос­топан­ски произ­водители. Правител­с­т­вото, което получи тях­ното приз­нание, ще спечели още сим­патиите на многоб­рой­ните им клиенти и в крайна сметка на общес­т­вото като цяло.


Бойко Сачан­ски е завър­шил МИО в УНСС има и магис­тър­ска степен от Гер­ман­с­кия универ­ситет за админис­т­ративни науки в Шпайер. Започва кариерата си в „Бул­гар­п­лодек­с­порт“, кан­тора „Износ на пресни плодове и зелен­чуци за Западна Европа“, а пос­лед­ните 20 години преминава през раз­лични висши ръководни позиции във водеща тър­гов­ска верига у нас и в Русия. Бойко Сачан­ски е един­с­т­веният управител на тър­гов­ска верига в Бъл­гария, удос­тоен с наг­радата Мис­тър Икономика в категорията „Земеделие и хранителна промиш­леност“. От сайта „Твоят биз­нес“, online списание за пред­п­рием­чивите бъл­гари

България

Култура

Спорт

Почина Димитър Ларгов

Почина Димитър Ларгов

На 84-годишна въз­раст ни напусна бив­шият капитан на национал­ния отбор и президент на Бъл­гар­с­кия фут­болен съюз Димитър Лар­гов. Спор­т­ната кари…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Loading...