Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Вт24112020

Брой 226, Година XXXI

Back Вие сте тук:Начало Интервю (2) Ядосах се на фалша, затова написах книгата „Политически НЕкоректно”

Ядосах се на фалша, затова написах книгата „Политически НЕкоректно”

Ядосах се на фалша, затова написах книгата „Политически НЕкоректно”

Пиша само това, в което наистина вярвам. Предполагам, че някои хора ще харесат написаното, а други ще се разгневят. Но и едните, и другите ще се замислят

Петър Вол­гин, жур­налист

–Гос­подин Вол­гин, кога у вас узря решението да напишете „Политически некорек­тно“?

–Ядосах се. Ама много. И затова написах тази книга. Ядосах се на фал­шивия език, който изпол­з­ваме. На мис­лов­ните щампи, с които сме зад­ръс­тили съз­нанието си. На пос­тоян­ното съоб­разяване с всичко и всички. На отказа да бъдем себе си. На неис­товия стремеж да се нап­равим на някакви други, само и само да ни харесат. В „Политически НЕкорек­тно“ не се съоб­разявам с нищо. Пиша само това, в което наис­тина вяр­вам. За либерализма, популизма, лявото, национализма, НПО-тата, ЕС, САЩ, Русия…. Пред­полагам, че някои хора ще харесат написаното, а други ще се раз­г­невят. Но и едните, и другите ще се замис­лят. Именно това искам да пос­тигна – да помогна на хората да мис­лят. Със соб­с­т­вените си глави. Да прес­танат да изпол­з­ват полит­корек­тни калъпи. Всеки подобен калъп ампутира оригинал­ността.

–Кол­кото повече се раз­вен­чават елитите, тол­кова сякаш мнозина се стремят към тех­ния начин на живот, или просто игнорират властта. Какво бихте отговорили на: „трябва ли да ме интересува кой държи парите, ако не пречи на лич­ната ми свобода, ето, мога да пътувам нав­сякъде и да се реализирам според въз­мож­нос­тите си?”

–Раз­бира се, че най-важният въп­рос е „кой държи парите“. Игнорирането му не е проява на висок интелект. Пред­с­тавата, че можеш да си без­к­райно щас­т­лив, без да си дос­татъчно добре материално обез­печен, е несъс­тоятелна илюзия. ОК, на теория никой не ти пречи утре да се качиш на самолета и да отидеш да почиваш на Хонолулу. Или да раз­г­ледаш Лувъра, ако искаш да минеш за по-извисен. Само че как ще го нап­равиш на прак­тика, когато имаш вноски по кредита, ипотека, когато трябва да плащаш училището на децата и лечението на родителите си. Идеята, че същес­т­вува някаква свобода, която изобщо не е свър­зана с пари, беше насаж­дана през пос­лед­ните десетилетия именно за да не се интересуваме кои са истин­с­ките финан­сови гос­подари, именно за да могат те без­кон­т­ролно да трупат богат­с­тва. Бед­ният човек няма как да бъде нито свободен, нито щас­т­лив. Това е аксиома.

–В „Политически некорек­тно“ правите обзор на лявата идея. Защо, мис­лите ли, че тя не дос­тига до хората адек­ватно, въп­реки многото изписани книги, даже учеб­ници по тази тема?

- Историята на левите идеи е изк­лючително многооб­разна и пълна с бляс­кави и тъмни страници. Леви са Карл Маркс и Фрид­рих Енгелс, както и Карл Кауцки и Едуард Бер­н­щайн. Леви са Ленин и Сталин, както и Жан Пол Сартр и Режи Дебре. Леви са „децата-цветя“ от 60-те и „Чер­вените бригади“ от 70-те. Леви са Фидел Кас­тро и Че Гевара, както и Мао Дзе Дун и Хо Ши Мин. Мога до утре да засип­вам читателите с имена, но едва ли има смисъл. Виж­дате колко раз­лични хора, раз­лични въз­г­леди раз­лични политики попадат в лявото. Затова никак не е лесно да дадеш една прос­тичка дефиниция на лявата философия и на лявата политика. Най-общо и най-популярно казано, лявото защитава правата на работещите хора, на тези, които живеем от труда си, а не от нас­лед­с­тва и финан­сови спекулации. Лявото е за равен шанс на всички, не само за богатите. Левите вяр­ват, че един по-добър свят е въз­можен, един­с­т­вено когато повече хора работят за това, и не вяр­ват в „спасението поединично“.

–Как стана така, че в Бъл­гария още се прирав­нява лявата политика с тоталитар­ната власт?

Едни правят това от глупост, други от злонамереност. Основ­ният проб­лем е в лип­сата на знания. Много се омър­зеливихме. Мързи ни да четем. Мързи ни да се интересуваме от нещо друго, извън драмите в „Биг Брадър“ или в краен случай, в бъл­гар­с­кия пар­ламент. И двете не са особено смис­лени. Раз­читаме един­с­т­вено на това, което говорят по телевизията или от нещата, които инф­луен­сърите /каква чудна бъл­гар­ска дума,а!/ споделят във фейс­бук. През почти целия преход подобни люде пов­таряха, че лявото е нещо много лошо, че лявото и ГУЛАГ са синоними. Много хора приеха тази глупост за даденост. Ако обаче се замис­лим малко повече, ще осъз­наем, че лявото винаги е било нераз­ривно свър­зано със свободата. Свободата от принудата и от задъл­жител­ните катехизиси.

–Доста леви фор­мации клонят към неолиберализма, срещу който би тряб­вало да се борят, имате ли обяс­нение за това?

С въз­хода на политици като Тони Блеър във Великоб­ритания и Гер­хард Шрьодер в Гер­мания започна преориен­тирането на традицион­ната левица към цен­нос­тите на улт­ралиберализма и пазара. Социал­демок­рацията, класичес­ките леви пар­тии загър­биха интересите на хората от работ­ничес­ката класа и започ­наха да защитават сред­ната класа, както и да се иден­тифицират с кул­тур­ните елити. Пос­тепенно традицион­ната левица все повече започна да прилича на традицион­ната дес­ница. В резул­тат на тази нераз­личимост гласоподавателите започ­наха да я напус­кат. Във Фран­ция, Италия, Авс­т­рия, както и в много други европейски дър­жави, хората с ниски доходи, които някога бяха естес­т­вен елек­торат на левицата , се ориен­тираха към пар­тии от рода на Национал­ния фронт /сега се нарича Национален сбор/ на Марин Льо Пен, „Лигата“ и Движение „5 звезди“ в Италия. Изобщо през пос­лед­ните години традицион­ното ляво все повече изчезва от политичес­ката карта и на мяс­тото му идват нови леви и десни движения. Това изчез­ване е резул­тат преди всичко на либерализирането на лявото. Кол­кото по-либерална става левицата, тол­кова повече се свива. Като шаг­ренова кожа.

–Бихте ли срав­нили геополитичес­ката кар­тина днес с друг проб­лемен период от историята?

- Срав­ненията могат да бъдат твърде под­веж­дащи. Сега е популярно днеш­ната дейс­т­вител­ност да бъде срав­нявана с трий­сетте години на миналия век, да се сочи опас­ността от наб­лижаваща дясна или лява дик­татура. Не ми изг­лежда реалис­тичен този вариант. Епохите са съв­сем раз­лични. Няма как да има нов въз­ход на фашизма, национал­социализма или комунизма. Но това не значи, че не трябва да внимаваме. Или по-скоро тези, които в момента определят съд­бата на света, глобал­ните елити, трябва да внимават. Защото ако продъл­жат с недал­новид­ната си политика, която има за основна цел преди всичко лич­ното им обогатяване, ще предиз­викат реак­ция, как­вато трудно би могла да бъде пред­видена. „Бун­тът на масите“ може да има най-различни измерения, някои от тях особено нелицеп­риятни. За да не се стига до подобни със­тояния, елитите трябва да се обър­нат към нуж­дите на обик­новените хора и да споделят с тях част от богат­с­т­вото си. Така, както нап­равиха в Западна Европа и Съединените щати след края на Втората световна война. Този ком­п­ромис предот­в­рати до голяма степен избух­ването на „чер­вени“ революции в Запад­ния свят. Пролетариатът раз­бра, че животът му може да бъде подоб­рен и без да вдига въс­тания. А елитът осъзна, че по-добре да се раз­дели с част от богат­с­т­вото си, откол­кото да загуби всичко. Не съм убеден, че днеш­ният елит може да мисли в такава дъл­бочина.

 –Кой политик от близ­кото минало е пример за вас?

–Често си мисля за двама политици, за двама дър­жав­ници – Шарл дьо Гол и Вили Бранд. И двамата са управ­лявали страните си в изк­лючително слож­ните години на Студената война. Независимо, че беше нераз­ривна част от Запад­ния свят, благодарение именно на дьо Гол Фран­ция беше силна и независима дър­жава. Не просто едно от колел­цата на евроат­лан­тичес­кия механизъм, а страна, с която всички се съоб­разяваха. Вили Бранд пък като кан­ц­лер на тогаваш­ната ФРГ въз­рази срещу пос­тоян­ното противопос­тавянето между Изтока и Запада и започна да раз­вива т.нар. Нова Източна политика. Ней­ната цел беше сближаването на двете сис­теми и намаляването на риска от ядрен апокалип­сис. Ето такива смели дър­жав­ници лип­с­ват днес. В момента на основ­ните управ­лен­чески позиции са излъс­кани роботизирани бюрок­рати. Антиподът им не са свободомис­лещи хора, а „страдащи от ишиас“ политици. Съг­ласете се, че това не е дос­тойна алтер­натива.

Интер­вюто е на Люд­мила Елен­кова

LIRA.BG

Икономика

Култура

Спорт

Атлетико удари Барса в мач №800 на Меси

Атлетико (Мад­рид) победи у дома Бар­селона с 1:0 в дер­бито от десетия кръг на испан­с­ката Ла Лига. Това бе юбилееен мач №800 за звез­дата Л…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

ГЕРБ ще замазва гафовете си в земеделието с европарите за възстановяване от пандемията

ГЕРБ ще замазва гафовете си в земеделието с европарите за възстановяване от пандемията

Симеон Караколев, пред­седател на Национал­ната овцевъдна и козевъдна асоциация, алар­мира, че годишно 20 млн. лв. се източ­ват с вир­туални живо…

Прочети още:

Loading...