Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пон03082020

Брой 146, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.66553 BGN ↓ 1 GBP = 2.16669 BGN ↑ 1 CHF = 1.82039 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) НЕПУБЛИКУВАНО ПИСМО НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ

НЕПУБЛИКУВАНО ПИСМО НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ

В Личния архив на Стефан Стамболов, съхраняван в Българския исторически архив на Националната библиотека «Св. св. Кирил и Методий» - София се намира едно писмо на Стефан Стамболов до неговите родители, което кой знае защо е отбягнало досега от погледа на биографите на революционните дейци. Писмото е от 8 юни 1875 г. и е писано в Букурещ, където той живее като хъш.

При внимателното запознаване със съдържанието му се откриват две много важни податки. Първата от тях се отнася до идейните възгледи, под чието въздействие се намира младия търновец. По това време той е навършил едва 21 години, но има вече богата биография, която, общо взето, е добре позната не само на неговите изследователи, но и на по-широк кръг от нашата общественост, която проявява интерес към неговата личност и дело.

От спомените на Михаил К. Сарафов, също търновец, узнаваме, че по онова време Ст. Стамболов е живеел в дома на Хр. Ботев. На практика това означава, че той се е виждал ежедневно с него и това е една от главните причини да изпадне и под неговото идейно влияние. Досега за това се съдеше единствено от едно от стихотворенията на Ст. Стамболов, поместено в издаденеата им съвместна стихосбирка «Песни и стихотворения «(1875 г.) и познато под заглавието «Не щеме ний богатства, не щеме ний пари». То кореспондира изцяло със социалутопичните възгледи на Хр. Ботев. Някои изследователи отхвърлят авторството му на «Символ-верио на българската комуна», но някой досега не се е осмелил да стори същото и с някои от статиите му, посветени на парижките комунари (например «Смешен плач»).

В настоящото писмо на Ст. Стамболов четем и следните редове: „Дорде ми държат рецете и краката, дорде ми е ума в главата, до тогава се за тях, за младите, ще са трудя, че ако ще и на боклука да умра. Но Господ на добрите е помагал и винаги правата работа ще надвие на кривата. То си е така и така трябава да си бъде.

Честит е този, който познава, че е работил за доброто на братята си. Той ще умре с благословия на устяата си и (с) надежда в душата си, него ще го помнят и с добро поменуват потомците. Той ще умре, но името му ще живее вечно дорде живее народът, за когото страдалеца са е трудил.

Не напомнят ли тези редове на добре познатите Ботеви думи: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“, казани и от Ст. Стамболов, разбира се, не с неговия гениален талант.

Писмото идва в тежък момент в живота на българската революционна емиграция, която след гибелта на Васил Левски (1873 г.) в редовете й настъпва униние, което не отминава дори и Любен Каравелов, председател на Българския революционен комитет. След неговото оттегляне начело на БРЦК застава Хр. Ботев. Току-що е пламнало въстанието в Херцеговина и Хр. Ботев отправя пламенен призив за вдигане на въстание и в Българско. Един от първите и най-решителните му поддръжници е Ст. Стамболов, който се прехвърля в Българско и пристъпва към конкретни действия за подготовката на Старозагорското въстание – 1875 г.

По всички тези събития е писано доста в историческата литература, поради което няма да се спираме на тях. За нас настоящото писмо, заедно споменатите по-горе няколко стихотворения бележат върховия момент в биографията на Ст. Стамболов като най-близко стоящ в идейно отношение до Хр. Ботев. (Както се знае, след Освобождението по добре известни причини, Ст. Стамболов еволюира надясно, преминавайки от революционни на либерални позиции.)

Вторият факт в писмото на Ст. Стамболов, който привлича вниманието, е името на Венета Ботева. Изричното му споменаване й показва, че това може да бъде само съпругата на Хр. Ботев. Друга жена с такова име по онова време няма в обкръжението на Ст. Стамболов. За голямо съжаление то не дава отговор на многобройните въпроси около брака й с Хр. Ботев. Всички изследователи сочат лятото, че времето, когато тя се омъжва за Хр. Ботев, било лятото на 1875 г., но не посочват конкретната дата на събитието. Разбира се, вината не е тяхна, а на липсата на източници. Защото нито Венета, нито нейната дъщеря, нито който и да било от тяхното близко обкръжение след Освобождението не е посочил такива данни. В случая е по-важно, че тя се е съгласила да пренесе писмото на Ст. Стамболов до неговите родители в Търново, откъдето и тя е родом. Това от своя страна свидетелства, че е имала изключително благосклонно отношение към младия търновец, който по онова време е бил приеман и от Хр. Ботев за един от своите най-близки приятели. Самият Ст. Стамболов не крие високото си мнение за нейната личност.

С каква цел Венета е предприела това пътуване до Търново, е въпрос, отговор на който ще търсят бъдещите изследователи на Хр. Ботев и Ст. Стамболов.

Проф. Милен Куманов