Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пон03082020

Брой 145, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.66553 BGN ↓ 1 GBP = 2.16669 BGN ↑ 1 CHF = 1.82039 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) СТЕФАН СТАМБОЛОВ И ОТЕЧЕСТВОТО

СТЕФАН СТАМБОЛОВ И ОТЕЧЕСТВОТО

„Малките свои честолюбия и разлики

на мнения да оставиме настрана

и да пожертваме

пред олтара на Отечеството си!“

Стефан Стамболов

На 3 юли се навършват 125 години от атентата, при който големият български държавник Стефан Стамболов е посечен в центъра на София. Той умира три дни по-късно и се превръща в част от дългата редица български обществени фигури, станали жертви на политическо насилие

Историята се твори от хора, но малцина от тях остават като жа-

лони на човешкия прогрес. От Освобождението до днес България

е управлявана от десетки правителства и стотици министри. Но

Стамболов е един.

Този човек има много лица - революционер, поет, публицист,

политик, държавник. Всичките те са плътни образи с изразителни

черти, но от дистанцията на времето историята откроява преди

всичко държавника.

Този мъж има две сърца - любещо и мразещо. И затова диапазо-

нът на чувствата към него в продължение на едно столетие е мно-

го широк - от пълното признание и преклонение на почитателите

до дълбоката омраза и проклятия на враговете му. Но днес ние го

подреждаме в пантеона на героите и родолюбците.

Този българин има една любов - родината. Има и грехове - към

семейството, към приятелите, към опонентите. Но те отдавна са

избледнял фон на голямото, което е извършил в името на България.

Затова той е по значимост първият, премиерът над премиерите

на българската държава. И никой не може да го повтори. Може

само да го наподоби. Неоснователни са претенциите за „нов Стам-

болов“ на съвременни политици и държавници. Възможна е само

нова „Стамболова политика“ и близки по значимост резултати,

които, за съжаление, не са в състояние да реализират в демокра-

тични и пазарни условия днешните правителства. Излишно е да се

напомня, че само голямо желание и вяра в собствените възмож-

ности на политиците не са достатъчни. А месианството, чувството

за избраност и неповторимост са направо противопоказни на се-

гашната ни участ.

Животът и дейността на големите държавници са посвоему нео-

бикновени. Често съдбата не ги щади. Но те трябва да са достойни

нейни партньори, независимо че само единици от тях получават

приживе признание. Колкото по-малко суетни са нашите държав-

ници, толкова по-голяма е възможността да се доближат до „ета-

лона Стамболов“.

Дотук добре, ще каже днешният читател, политик, държавник! Но

какво толкова е сътворил Стамболов, че ни го сочат за пример?

Първо, „направил“ е себе си страстен родолюбец, последователен

политик, способен държавник. И е заплатил за това с главата си.

Второ, формирал е национална доктрина върху идеите на най-

светлите умове на Българското възраждане и национално освобож-

дение (сред които е и той), съставил е ясна програма за нейното

осъществяване и я е провеждал на практика като председател на

парламента, регент и премиер-министър в продължение на 10 дъл-

ги години. За тогавашните условия и съизмеримо с резултатите,

това десетилетие е равно на следващия половин век.

Трето, строител е на модерната българска държава, запазил и

укрепил е независимостта на страната. България трудно, но въз

ходящо е поела самостоятелния път на политическо развитие, не-

зависимо от желанията на Великите сили. Създал е оптимални

външнополитически условия за признаването на България и нара-

стването на международния й авторитет.

Четвърто, приета е европейска по дух държавноправна и адми-

нистративна уредба, формулирана и защитена е тезата, че бъл-

гарското общество може да решава националните си задачи със

собствени сили.

Пето, наложил е твърда административна власт, умиротворил е

страната и е активизирал мирната стопанска дейност, довела до

увеличаване износа на българската продукция и до притока на

чужди капитали в националното стопанство. Протекцията, която

Стамболов осигурява на младото ни предприемачество в областта

на вносно-износния режим, данъчното облагане и кредитирането

на родния производител и търговец, няма аналог до днес. При

това, без да отблъсне чуждите инвеститори, за които главната

гаранция е стабилността на управлението му. Приемал е чужди ин-

вестиции и кредити, но е запазил държавната собственост върху

инфраструктурата.

Шесто, отстоял е единна и последователна национално обосно-

вана и материално обезпечена образователна и културна полити-

ка: висше училище, гимназии, театри, музеи, читалища и църкви в

България, Македония и Тракия.

Това е държавническият кодекс на лидера Стефан Стамболов,

разчетен от нас едва след век. Европа и светът са го оценили

обаче още в мига на смъртта му.

Англичанинът Бимън твърди, че „животът му е тъй тясно свързан

с народния живот, щото биографията на този държавен мъж е поч-

ти история на Възраждането и порастването на България“.

Според руснака Татишчев „Стамболов не трябва да се приема

само като личност или като представител на една политическа

партия, а просто като олицетворител и осъществител на един-

ствената национална, патриотическа и задължителна за всички

българи идея“.

Аристократът граф Ламздорф възкликва: „Стамболов е най- ин-

телигентният, патриотично настроен и способен деятел сред бълга-

рите. Него не бива нито да го принуждаваме, нито да го плашим,

трябва просто да го привлечем на наша страна.“

Московският „Новое время“ пожелава: „Да дава Господ на Русия

повече врагове като Стамболов”. Парижкият „Фигаро“ го оценява:

„Той е въплъщение на българската енергия!“ Лондонският „Таймс“

желае в Англия на 100 години да се ражда по един Стамболов.

А ние, повече от век след смъртта му, го съживяваме с думите на

Антон Страшимиров: „И все пак той е една наша неизмеримост!“

И оставаме с надеждата, че щом веднъж България е родила

Стамболов, не е възможно това да е последното и градивно усилие.

Проф. Димитър Иванов

От книгата „Български образи”