Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря21102020

Брой 202, Година XXXI

Back Вие сте тук:Начало Памет (2) Режисьорът на 20 век

Режисьорът на 20 век

Режисьорът на 20 век

Фройдизъм, социализъм и будизъм - трите тематични кита в творчеството на Бернардо Бертолучи. 

Знаменитият италиан­ски режисьор, сценарист, драматург и поет е роден на 16 март 1941 година в Парма в семейс­т­вото на извес­т­ния поет, изкус­т­вовед и кинок­ритик Атилио Бер­толучи. Под влияние на баща си от малък пише стихове, а още през ученичес­ките си години се увлича по киното и снима две любител­ски късомет­ражки. В края на 50-те години на миналия век следва литература в Рим­с­кия универ­ситет. По това време пуб­ликува и пър­вия си сбор­ник с поезия „В тър­сене на загад­ката”, за който е отличен с национална литературна наг­рада. 

Като студент се запоз­нава с големия италиан­ски писател, поет и режисьор Пиер Паоло Пазолини и става негов асис­тент за филма му „Акатоне” (1961). Именно оттогава датира увлечението на Бер­толучи по левите идеи, което го отвежда в редиците на Италиан­с­ката комунис­тическа пар­тия. 

През 1962 г. Бер­толучи зарязва универ­ситета, за да се пос­вети на киното, независимо от факта, че никога не е учил режисура – нито в специализирано училище, нито в универ­ситет. През същата година, по сценарий на Пазолини, снима пър­вия си игрален филм „Сухата кумица” (La Commare Secca). 

През 1964 г. излиза „Преди революцията“ (Prima Della Rivoluzione), а през 1967 г. — пъл­номет­раж­ният докумен­тален телевизионен филм „Неф­топ­ровод“. През 1969-а в киноал­манаха „Любов и ярост” (Amore E Rabbia) е включена и неговата игрална новела „Агония”, заедно с късомет­ражки на Марко Белокио, Жан-Люк Годар, Карло Лид­зани, Пиер-Паоло Пазолини.

Пар­т­ньорът“ (1968), съз­даден по мотиви от твор­чес­т­вото на Дос­тоев­ски и „Стратегията на паяка“ (La Strategia del Ragno, 1970) по Бор­хес, го правят извес­тен в кинос­редите, но не и сред широката пуб­лика.

Меж­дународ­ната слава идва след „Кон­фор­мис­тът“ (Il Conformista, 1970), който е свободна адап­тация по едноимен­ната повест на Алберто Моравия. Фил­мът е приз­нат от критиката за шедьовър на светов­ното кино. Но след­ващите две творби на Бер­толучи изиг­рават решаваща роля за окон­чател­ното му приз­нание като един от най-големите съв­ременни майс­тори на киното. 

Недолюб­ваният дотогава от пуб­ликата режисьор извед­нъж става много популярен със скан­дални за времето си филми „Пос­ледно танго в Париж” (Last Tango in Paris, 1972) и „Двадесети век” (Novecento, 1976), които предиз­вик­ват остра полемика в медиите, спорове сред обик­новените зрители, но и гневни реак­ции от страна на италиан­с­ката цен­зура. 

През 1979 и 1981г. Бер­толучи отново скан­дализира общес­т­веното мнение с филми, като „Луна” (Luna) с Джил Клей­бърг в глав­ната роля и „Трагедията на смеш­ния човек” (La Tragedia di un Uomo Ridicolo). После нас­тъпва шес­т­годишно прекъс­ване на стремител­ната му кариера. Това неочак­вано затишие около името на нашумелия режисьор обаче е бук­вално взривено с появата на „Пос­лед­ният император“ (The Last Emperor, 1987), съз­даден въз основа на факти от китайс­ката история. Този филм е и най-успешният в цялата кариера на Бер­толучи. Удос­тоен е с девет наг­ради „Оскар“, в това число за най-добър филм.

След премес­т­ването му да живее в Анг­лия започва т.нар. „кос­мополитен“ период в твор­чес­т­вото на Бер­нардо Бер­толучи. Своеоб­разно продъл­жение на темата за Изтока са фил­мите му „The Sheltering Sky” (1990), който е по-известен под заг­лавието „Чай в пус­тинята” (Il tè nel deserto) и „Мал­кият Буда” (Little Buddha, 1993) с Киану Рийвс в глав­ната роля.

През 1996г. след 15-годишно отсъс­т­вие от Италия, Бер­толучи снима там „Отк­рад­ната красота” с Лив Тай­лър в глав­ната роля, но и с учас­тието на легенди на светов­ното киното като Жан Маре, Джеръми Айрънс, Стефания Сан­д­рели и др.

Сред пос­лед­ните филми на Бер­толучи се отк­роява „Меч­татели” (The Dreamers, 2003), превър­нал се в главно събитие на кинофес­тивалите във Венеция и Сан Себас­тиан, независимо че е пред­с­тавен извън кон­кур­с­ните им прог­рами.

Бер­нардо Бер­толучи е учас­т­вал в съз­даването на повече от 50 филма, на част от които е само сценарист или съав­тор на сценариите, като нап­ример на филма на Сер­джо Леоне „Имало едно време на Запад”, а също и като продуцент.

Получавал е много прес­тижни отличия. Пър­вият меж­дународен приз за режисура му връч­ват още през 1970г. за „Кон­фор­мис­тът”, а после подобна наг­рада спечелва и с „Пос­ледно танго в Париж”. 

През 1988г. получава „Оскар” за режисура и за адап­тиран сценарий (заедно с Марк Пеп­лоу) за „Пос­лед­ният оператор”, а през 1997г. е наг­раден със специално отличие за най-добро твор­ческо сът­руд­ничес­тво (наг­радата си поделя с оператора Виторио Стораро) и др.

Бер­нардо Бер­толучи се е женил два пъти. След като се раз­вежда с пър­вата си съп­руга Адриана Асти, се оженва за Клер Пеп­лоу (по произ­ход анг­личанка), която също е режисьор. Ней­ният брат Марк е сценарист, с когото Бер­толучи си сът­руд­ничи много активно в продъл­жение на много години. Киното явно е страст за всички от фамилията Бер­толучи. Така нап­ример по-големият брат на Бер­нардо — Джовани Бер­толучи се занимава с киноп­родуцен­т­с­тво, а по-малкият му брат – Джузепе е извес­тен в Италия кинорежисьор.

Немалко спорове е предиз­вик­вала в миналото и темата за член­с­т­вото на Бер­толучи в комунис­тичес­ката пар­тия. Той е сред студен­тите, които през 60-те години се бун­туват по улиците на големите европейски градове. Не случайно по-късно на темата за младеж­кото бун­тар­с­тво пос­вещава своя филм „Меч­татели” (2003). Любопит­ното е, че независимо от мар­к­сис­т­ките си убеж­дения, Бер­толучи не е приз­наван в комунис­тичес­ките дър­жави. Нав­ремето неговите филми трудно намираха път до екраните в Съвет­с­кия съюз и неговите сателитни дър­жави, как­зато бе и Бъл­гария, главно заради фрой­дис­т­ките мотиви в тях. След излизането на „Двадесети век” Бер­толучи отговаря на често задавания му въп­рос: „Кое е най-великото събитие през ХХ век?” — „Сек­суал­ната революция”. Според него именно тя, а не политичес­ките революции, е доп­ринесла най-много за корен­ните промени в човеш­ките отношения.

Знаменитият режисьор винаги се е отличавал с умението си да отк­рива таланти. Вероятно мнозина пом­нят блес­тящата игра на Лив Тай­лър в прек­рас­ния му филм „Отк­рад­ната красота“ (1996).

А после в „Меч­тателите“ (The Dreamers, 2003) видяхме на какво са способни новите надежди на киното тогава в лицето на Май­къл Пит, Ева Грийн и Луи Гарел. 

В „Ти и аз“ (2012) той отново поверява глав­ните роли на млади актьор­ски дарования, като Теа Фалко и Джакопо Олми Антинори. Те се превъп­лъщават в брат и сес­тра, на които се налага наново да градят своите отношения, след като се оказ­ват в зат­вореното прос­т­ран­с­тво на едно мазе.

С този филм, който е екранизация на роман на Николо Аманити, Бер­толучи се завърна в киното след 9-годишно отсъс­т­вие. И отново снима в родината си на род­ния си език, след като дълго време работи в чуж­бина. 

Повечето филми от режисьора на „Пос­ледно танго в Париж“ пос­тавят въп­роса за загубата на иден­тич­ността. „Аз и ти“ (Io e te, 2012) също е филм за разочарованията, стремежите, бор­бите и меч­тите на тинейджърите, опит­ващи се да се самоопоз­наят. „Струва ми се, че е много интересно да насоч­вам камерата към млади хора, опит­вайки се да уловя жиз­нената им енер­гия и тях­ното любопит­с­тво“, — споделя Бер­толучи. 

Преди да ни напусне Бер­толучи бе обявил, че въз­намерява да зас­неме драма, озаг­лавена „Рай и ад“, пос­ветена на темата за любовта и смъртта. Както личи и от заг­лавието, големият майс­тор продъл­жава да меч­тае за филми, преливащи от страсти. Този пък му се иска да раз­каже за музикант, у когото се пробужда твор­чес­кото вдъх­новение след убийс­т­вото на соб­с­т­вената жена.

Бер­нардо Бер­толучи се  е женил два пъти. Пър­вата му съп­руга е била акт­рисата Адриана Асти. След раз­вода си с нея той се жени отново през 1978 г. за Клер Пеп­лоу, която е режисьор и сценарист.