Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пон21092020

Брой 180, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.65286 BGN1 GBP = 2.14178 BGN1 CHF = 1.81499 BGN
Back Вие сте тук:Начало Земеделие (2) 70% от земята ни в ръцете на 5 % от фермерите

70% от земята ни в ръцете на 5 % от фермерите

70% от земята ни в ръцете на 5 % от фермерите

След 2012-а година инвестициите в земеделската земя почти догонват тези в техника

За слабата инвес­тиционна актив­ност в земеделието е писано много, но анализите по темата са крайно недос­татъчни. Именно заради това и екипи от Инс­титута по пазарна икономика раз­работиха през 2020 г. няколко анализа, свър­зани с позем­лените отношения и прог­нозите за значението им в земеделието през след­ващите години. Днес ще пред­с­тавим част от изводите, нап­равени от доцент док­тор Минка Атанасова — Чопева по отношение на актив­ността при инвес­тициите в земя и проб­лемите, свър­зани с дос­тъпа на сред­с­тва за подобни вложения. Особено ще акцен­тираме и върху гравозамай­ващия извод, че днес 70 на сто от цялата земедел­ска земя се владее от едрите стопан­с­тва (ЕТ, ЕООД, ШД и ЗК), чийто относителен дял е едва 5% от всички стопан­с­тва в страната. Изс­лед­ването е включено в общ труд, озаг­лавен „Позем­лените отношения — динамика и бъдещи промени“.

Точно преди новия прог­рамен период 20212027 г. фер­мерите трябва да знаят в какви посоки са инвес­тирали тех­ните колеги досега, за да се ориен­тират къде биха могли да насочат сред­с­т­вата от европейс­ките фон­дове в бъдеще. В тази връзка е интересно да се види как фер­мерите са инвес­тирали свобод­ните си пари и каква част от тях са били в със­тояние да го нап­равят.

Проуч­ването обх­ваща раз­п­ределението на инвес­тициите в сел­с­кото стопан­с­тво между 2007 и 2016 година, като за периода от 2013 до 2015 година лип­с­ват данни, което остава основна пречка при анализирането на икономичес­ката актив­ност в сел­с­кото стопан­с­тво. И все пак, изс­лед­ването показва, че през пър­вия прог­рамен период след влизането на Бъл­гария в Европейс­кия съюз най-големите инвес­тиции са били в машини и оборуд­ване, като те дър­жат пър­вото място до 2016 година, а и след това. Останалите наб­людавани инвес­тиции са в земедел­ска земя, стопан­ски сгради и трайни насаж­дения, като през отдел­ните години интересът към тези инвес­тиции се променя, а това е свър­зано със засил­ващия се интерес на земедел­ците към най-ценния актив, какъвто е земедел­с­ката земя.

Анализът показва, че от 2007 до 2016 година общите инвес­тиции средно за едно земедел­ско стопан­с­тво са нарас­нали 4,45 пъти, но трябва да се знае, че подобни инвес­тиции се правят само от големите стопан­с­тва със стан­дар­тен икономически раз­мер над 15 хиляди евро. Ако се прос­ледят вложенията в ком­байни и трак­тори, ще се види, че през 2007 г. едно стопан­с­тво средно е заделяло по 62 219 лева за тех­ника, докато през 2016 година тези инвес­тиции нарас­т­ват трик­ратно — до 181 016 лв.

В същото време инвес­тициите в земя през 2007 г. са били доста скромни — едно стопан­с­тво средно е влагало по 12 767 лв., докато през 2016 година сумата набъбва до 130 824 лева, или над десет пъти повече. Преломна година за тези инвес­тиции се оказва 2012 г., когато земедел­ците започ­ват да купуват активно, пър­воначално наетата земя, която обработ­ват, а после и имоти в други региони от страната. Екс­пер­тите обвър­з­ват тази тен­ден­ция с интереса към трай­ните насаж­дения, тъй като след 2012 година инвес­тициите в градини рязко нарас­тва. Ако през 2007 г. средно едно стопан­с­тво е заделяло по 495 лв. в градини, то през 2012 г. инвес­тициите вече са 2 550 лв., за да дос­тиг­нат през 2016 г. 32 603 за едно стопан­с­тво.

Срав­нително плавно раз­витие има по отношение на инвес­тициите в стопан­ски сгради — през 2007 г. средно едно стопан­с­тво е влагало по 26 638 лв., сокато през 2016 г. сумата вече е 110 487 лв.

Но да се вър­нем към земедел­с­ката земя, която от 2003 г. до 2012 година се оказва, че носи по-висока доход­ност дори от акциите в пуб­лич­ните дружес­тва, които се котират на Бъл­гар­с­ката фон­дова борса. Това се посочва в анализ на проф. Д-р Пламена Йов­чев­ска от Инс­титута по аграрна икономика, която срав­нява доход­ността, получавана от фон­довете за земедел­ска земя, съз­дадени със Закона за дружес­т­вата със специална инвес­тиционна цел през 2003 г. Ако през 2013 г. инвес­тициите в земя са носили 1% доход­ност, то през 2012 г. тя нарас­тва до 13,1%. Срав­нено с инвес­тициите в зад­ранични и бъл­гар­ски дружес­тва, се оказва, че инвес­тициите в земедел­с­ките фон­дове носят 23 пъти по-висока доход­ност от акциите в дружес­т­вата от останалите икономически сек­тори.

Изс­лед­ването показва, че интересът към земеделието се събужда още с пред­п­рисъединител­ната прог­рама САПАРД, което чрез еврофинан­сирането раз­д­вижва и пазарът на земедел­ска земя. Динамиката на сдел­ките се ускорява от една чет­върт през 2004 година процен­тът на сдел­ките със земя през 2009 г. нарас­тва с 50 на сто. Ето и чис­лата — през 2002 г. е имало 36 хиляди сделки със земя, докато през 2006 г. вече са 100 хиляди. Тър­сенето без­с­порно вдига и цените, които от 140 лева за дка през 2002 г., през 2008 година заковават пик от 350 лв. на дка. А раз­мерът на продадената земя над­х­върля 1,370 млн. дка през 2008 г., при 354 хил. дка през 2002 г.

Големият проб­лем е, че раз­д­виж­ването на пазара на земедел­ска земя, стимулирани от вън­ш­ния фак­тор европод­помагане, започ­нало още с прог­рама САПАРД, съз­даде сериозни проб­леми по отношение на пър­вич­ните отрасли в страната, как­вито са живот­новъд­с­т­вото и произ­вод­с­т­вото на плодове и зелен­чуци, превър­нали се в най-чевствителните сек­тори, засег­нати от вън­ш­ната кон­курен­ция.

Европейс­кото под­помагане силно изк­риви съот­ношението между сек­тора на зър­нените и мас­лодайни кул­тури и на плодовете и зелен­чуците, в резул­тат на което днес 80 на сто от под­помагането е насочено към 20 на сто от стопан­с­т­вата, а 20 на сто от под­помагането — към 80 на сто от стопан­с­т­вата (eur-lex.europa.eu/legal_content/BG/).

В тази връзка в анализа на проф. Йов­чев­ска се припом­нят и новите политики, пред­ложени от ЕК, за да се преодолеят дис­п­ропор­циите в под­помагането на редица европейски дър­жави, особено Бъл­гария. Със­редоточаването на земедел­с­ката земя в едрите стопан­с­тва под­робно е засег­нато и в анализа на доц. д-р Чопева. Тази кон­цен­т­рация под­робно е пред­с­тавена и в дан­ните през 2016 година, които показ­ват, че 70 на сто от цялата земедел­ска земя в страната се владее от едрите стопан­с­тва (ЕТ, ЕООД, ШД и ЗК), чийто относителен дял е 5% от всички стопан­с­тва. Тези дис­п­ропор­ции съз­дават големи проб­леми за раз­витието на сел­с­ките райони, които продъл­жават да обез­людяват. Именно затова и в бъдещата ОСП пред­ложенията на Европейс­ката комисия бяха насочени в съв­сем нови насоки, свър­зани с под­к­репата на младите хора, зелените прак­тики и инвес­тициите в нови тех­нологии.

Нес­лучайно 2 процента от национал­ния пакет за дирек­тни плащания, пред­видени през след­ващия период ще се насочат само за млади фер­мери, които очевидно срещат все по-големи труд­ности в покуп­ката на земедел­ска зема и във всички останали инвес­тиции. Значителни сред­с­тва ще бъдат заделени също и за зелени прак­тики и за обвър­заната под­к­репа, които би тряб­вало да стимулират уяз­вимите сек­тори и да активизират екологич­ното изпол­з­ване на земедел­с­ката земя, се посочва в двете анализа на Инс­титута по аграрна икономика. за раз­работ­ването на Национал­ния стратегимески план 20212027 г.

От сайта Синор.бг.

България

Икономика

Култура

Почина леген­дарен барабанист

Бив­шият барабанист на британ­с­ката рок­г­рупа “Юрая Хийп“ Лий Кър­с­лейк почина вчера на 74 години, предаде ТАСС, като цитира музикал­ното издание…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Свят