„Дойче Веле” и „Ди Цайт”: В България работят до припадък с мизерни заплати, а цените на храна по-високи от германските

„Дойче Веле” и „Ди Цайт”: В България работят до припадък с мизерни заплати, а цените на храна по-високи от германските

Шивашкото производство в България е Made in Europe, но изобщо не е по-хуманно, отколкото в Далечния изток

Плащат за пакетче масло повече, откол­кото в Гер­мания, а получават едва 260 евро на месец. Шиваш­кото произ­вод­с­тво в Бъл­гария е Made in Europe, но изобщо не е по-хуманно, откол­кото в Азия, пише гер­ман­с­кият “Ди Цайт“.

В началото на статията автор­ката Каролин Ван­бек раз­казва за фаб­риката „Пирин-Текс“ край Гоце Дел­чев, където 2000 работ­ници на две смени шият, гладят, почис­т­ват и опаковат продук­ция за извес­тни марки като „Хуго Бос“. Оттам всяка сед­мица потег­лят около 12 000 готови облекла, предимно за Гер­мания. „Тази фаб­рика едва ли щеше да я има, ако зап­латите в Бъл­гария не бяха сред най-ниските в ЕС“, кон­с­татира автор­ката, цитирана от „Дойче Веле“.

По-нататък в статията четем: „Изненад­ващо е колко много меж­дународни произ­водители на дрехи са изб­рали Бъл­гария. Независимо дали става дума H&M, „Адидас“, „Хуго Бос“ или „Бър­бъри“ – редица меж­дународни модни кон­церни произ­веж­дат продук­тите си в евроч­лен­ката Бъл­гария.

В срав­нение с раз­ходите за живот, зап­латите са дори по-ниски, откол­кото в Азия“ казва Бетина Музиолек от Clean Clothes Campaign (CCC), неп­равител­с­т­вена организация, която се бори за по-добри условия на труд в тек­с­тил­ната промиш­леност по цял свят.

Започ­ваш в 8, но не знаеш кога ще си тръг­неш

Автор­ката посочва, че повечето работ­ници в бъл­гар­с­ката тек­с­тилна индус­т­рия остават на минимал­ната работна зап­лата от 260 евро и уточ­нява: „А раз­ходите за живот в Бъл­гария са само два пъти по-ниски от тези в Гер­мания. Някои стоки в Бъл­гария са дори по-скъпи. Дис­каун­търът „Лидъл“ има филиал в Гоце Дел­чев. Там килог­рам банани струва 1,22 евро, а пакетче масло 2,80 евро – повече, откол­кото в Гер­мания. (…)

Шиваш­кото произ­вод­с­тво в Бъл­гария е Made in Europe, но изобщо не е по-хуманно, откол­кото в Далеч­ния изток.

Когато човек пообиколи няколко тек­с­тилни фаб­рики в Бъл­гария, бързо раз­бира защо това е така“. По-нататък автор­ката раз­казва за фаб­риката „Куш Мода“ в село Трънак, близо до Чер­номор­с­кото крайб­режие, където работят 340 души – предимно жени, предимно от тур­с­кото мал­цин­с­тво. „Сут­рин започ­ваш работа в 8, но не знаеш кога ще си тръг­неш“, казва пред „Ди Цайт“ една от работ­нич­ките, която не иска да се споменава името ѝ, понеже се бои за работ­ното си място. По-нататък в статията става дума за онова, което са научили пред­с­тавителите на ССС от работ­нички във фаб­риката:

Според тех­ните проуч­вания, в „Куш Мода“ масово се полага извън­реден труд: вместо законоус­тановените осем часа, работ­ниците често се трудели по 12 часа, и то седем дни сед­мично. Автобусите докар­вали работ­ниците в 8 часа сут­ринта и ги откар­вали в 20 часа. Според ССС, някои от работ­нич­ките във фаб­риката изкар­вали до 459 евро, но с много извън­реден труд. А онези, които не упраж­нявали извън­реден труд, понякога не стигали дори до минимал­ната работна зап­лата. Камо ли пък да изкарат онези 1 200 евро, които според син­диката КНСБ биха задоволили месеч­ните им нужди“.

След като уточ­нява, че от „Куш Мода“ отх­вър­лили упреците на активис­тите, автор­ката отново се връща към бъл­гар­с­ките син­дикати: „В Бъл­гария рядко има работ­ническо пред­с­тавител­с­тво. А когато го има, то не е особено влиятелно. Ето защо положението на много тек­с­тилни работ­ници си остава драматично. На очи се набиват и многоб­рой­ните надом­ници, които често пъти шият от вкъщи за фаб­риките, дори без договор. Други пък работят само на половин трудов договор, но изпъл­няват норма за пълно работно време. В редица фаб­рики няма проз­рач­ност, те не под­дър­жат уеб­с­т­раници, не отговарят на жур­налис­тически запит­вания и не допус­кат посетители. Във фаб­риката „Аполо“ в Гоце Дел­чев нап­ример, където се произ­веж­дат униформи и лов­джийски облекла, се работи дори на един праз­ничен ден. Соб­с­т­веникът на фаб­риката връща репор­тер­ката още от вратата: „Нямам какво да кажа. Освен че бъл­гар­с­ката тек­с­тилна индус­т­рия се срива“.“

Едва петима работ­ници успяват да изпъл­нят нор­мата

На фона на всичко това условията на труд във фаб­риката „Пирин-Текс“ на гер­ман­с­кия пред­п­риемач Бер­т­рам Рол­ман изг­леж­дат нап­раво добри. Но за да запази меж­дународ­ната кон­курен­тос­пособ­ност на своята бъл­гар­ска фаб­рика, Рол­ман иска да повиши произ­водител­ността на труда. В отговор на жур­налис­тическо запит­ване от „Хуго Бос“ са съоб­щили, че през пос­лед­ните три години са одоб­рили повишаване на въз­наг­раж­денията в „Пирин-Текс: с по 6% годишно. През нас­тоящата година обаче Рол­ман обвър­зал въз­наг­раж­дението още по-тясно с изпъл­нението на нор­мата и орязал някои твърди елементи от зап­лащането, пише автор­ката и дава думата на син­дикалиста Драгинов, който казва: „Рол­ман иска все повече да ни екс­п­лоатира. В „Пирин-Текс“ нор­мата успяват да изпъл­нят едва петима работ­ници“. Самият Рол­ман комен­тира това твър­дение с думите, че именно тези работ­ници доказ­вали изпъл­нимостта на нор­мата.

По-нататък в статията четем: „Соб­с­т­веникът на фаб­риката не раз­бира критиката и преп­раща към общото икономическо раз­витие. „Скоро вече няма да бъде въз­можно тук да се под­дър­жат тол­кова големи произ­вод­с­т­вени мощ­ности“, казва той. И може би е прав. Десетилетия наред тек­с­тил­ната индус­т­рия даваше сериозен принос към бъл­гар­с­кото стопан­с­тво. Стотици хиляди евтини работ­ници шиеха облекла, за които – независимо от машините – има нужда и от много човешки ръце. „Бъл­гар­с­ката тек­с­тилна индус­т­рия пред­лага добро съот­ношение между цена и качес­тво“, казва Георги Милев от аген­ция „Тек­сар“, която събира чуж­дес­т­ранни модни кон­церни с бъл­гар­ски произ­водители“.

Пред гер­ман­с­ката жур­налис­тка Милев раз­казва за сил­ните традиции на бъл­гар­с­ката тек­с­тилна промиш­леност, която преди 1990 г. е раз­полагала с модерно оборуд­ване и е обс­луж­вала клиенти както на Запад, така и на Изток. При това не само с продукти на ишлеме (както днес), но и с дизайн, с платове и соб­с­т­вена кон­фек­ция. Автор­ката обоб­щава, че от предим­с­т­вата на Бъл­гария е останало един­с­т­вено геог­раф­с­кото – близостта до пазарите в Гер­мания, Великоб­ритания и Италия. Плюс плос­кият данък.

Все повече хора напус­кат Бъл­гария

В статията е цитиран и проф. Ганчо Ган­чев от Югозапад­ния универ­ситет в Благоев­г­рад, който пояс­нява, че със свободата на прид­виж­ване в ЕС бъл­гарите могат да си тър­сят работа и другаде — и да изкар­ват до пет пъти повече като чис­тачи или строителни работ­ници във Великоб­ритания и Гер­мания. Рол­ман комен­тира този факт така: „Ако се повишат зап­латите, Бъл­гария вече няма да е тол­кова прив­лекателна за фир­мите, които съот­ветно ще изнесат произ­вод­с­т­вото другаде – в Тур­ция или в Кам­бо­джа нап­ример“.

Към края на статията си автор­ката пише: „И наис­тина, след 1990 г. 1,5 млн. души напус­наха Бъл­гария, населението на страната се сви от близо 9 на малко над 7 млн. В Гер­мания нап­ример от 2007 г. насам броят на бъл­гарите е нарас­нал с цели 563%, както съоб­щава Федерал­ната статис­тическа служба. Само през миналата година в Гер­мания са прис­тиг­нали 45 000 бъл­гари.

В резул­тат: в Бъл­гария лип­с­ват работ­ници.

Да изпол­з­ваш нис­ките зап­лати за осигуряване на икономическо предим­с­тво – този модел няма да работи още дълго.

Защото ще останат само онези, които не могат да напус­нат. Един­с­т­вено по-високите зап­лати могат да спрат бяг­с­т­вото на хората, казва икономис­тът Ган­чев: „Това е един­с­т­веният икономически инс­т­румент за стабилизиране на пазара“. Но индус­т­рията се раз­вива в друга посока, твърди тек­с­тил­ният пос­ред­ник Милев: „Много фирми вече се интересуват от едно-единствено нещо: да свалят цените“. Някъде по средата между тези два полюса са прик­лещени тек­с­тил­ните работ­ници, които все още остават в Бъл­гария. „Тук едно пог­ребение струва 400 евро“, казва син­дикалис­тът Драгинов. „А такива спес­тявания никой няма. Тук човек не може да си поз­воли дори да умре“, добавя той.