Роби на банките, роби на системата

600 000 бъл­гари не могат редовно да изп­лащат кредитите си, съобщи омбуд­с­манът Мая Манолова. Това означава, че повече от 10% от сънарод­ниците ни живеят в пос­тоянен стрес, че бан­ката може да отнеме жилището, колата, домаш­ната тех­ника, да запорира зап­латата. Под същия стрес, само че от монополите, живеят още повече хора, които пес­тят от ток, отоп­ление, вода. Най-страшното е, че има хора, които от бед­ност пес­тят даже от здравето си. Но освен социал­ния елемент, тук има и един друг. В Меката на неолиберализма САЩ от десетилетия хората са зарибени да живеят на кредит, така пос­тепенно стана и у нас. И ако доходът ти е добър, в това на пръв пог­лед няма лошо. Защо да събираш в бур­кан дребни пари, за да купиш телевизор след година и кола след три, щом можеш да имаш всичко и вед­нага, а да го изп­лащаш на малки части. Така пос­тепенно животът ти се прев­ръща в един огромен кредит, а пот­ребител­с­кото мис­лене става част от същ­ността ти. И ти искаш още и още, затъвайки все повече и повече в зависимост от бан­ката. И в един момент осъз­наваш, че ако по някаква причина загубиш работата си, губиш всичко. Ако нямаш пари да плащаш за кредитите, пос­тепенно животът ти бързо става ад, защото на кредит е и пок­ривът над главата ти, и училището на детето, и колата, и почив­ката, и битовата тех­ника, и дрехите ти. И бързо можеш да смениш уредения и красив живот с бита на без­дом­ника. И това не са единични случай, а милиони даже в най-богатата и прос­перираща страна в света. Но освен роб на бан­ката, със сис­темата „Живот на кредит”, ти ставаш и роб на работодателя, който може да те изс­тис­ква все повече и повече, знаейки, че не кариерата, а нап­раво животът ти е в ръцете му. Да, има определена законова и социална защита, но нали затова от биз­неса по света и у нас ежед­невно слушаме оплак­вания — колко пречи дър­жавата, регулациите, трудовото законодател­с­тво, правата на работ­ника, син­дикатите, класа за прос­лужено време, минимал­ната зап­лата, осигуров­ките, и въобще – всичко което отива за хората, а не за лична печалба, яхти, лимузини и дворци… Като се замисли човек, дали пък не бяха прави онези, които някога каз­ваха, че капитализ­мът е лъс­кав само отвън?!

Теофан Гер­манов